По време на първото си пътуване до Азия като президент на САЩ миналата седмица Джо Байдън отправи най-острото досега предупреждение към Пекин, че Вашингтон е решен да защити Тайван с военни средства в случай на нападение от страна на Китай. Коментарите на Байдън, който сравни потенциалната китайска атака срещу Тайван с руската инвазия в Украйна, очевидно са в противовес с десетилетната политика на Вашингтон на „стратегическа двусмисленост“ по въпроса и привидно повишиха възможността за военен сблъсък между американските и китайските сили.
Това е третият път, в който Байдън прави подобни изказвания от встъпването си в длъжност, и както и в другите два случая, те бързо бяха оттеглени от Белия дом, който настоява, че политиката му не се е променила. Това обаче неизбежно повдига въпроса: ако Китай наистина се опита да превземе Тайван, в състояние ли са САЩ и техните съюзници да го спрат? Тревожният отговор е: вероятно не.
Анализаторите твърдят, че Китай разполага с повече войници, ракети и кораби, отколкото Тайван или евентуалните му поддръжници, като САЩ или Япония. Това означава, че ако Китай е твърдо решен да превземе острова, вероятно ще може да го направи лесно. Въпреки това има и нещо, което не бива да се забравя, а именно факта, че макар Китай вероятно да успее да победи в този конфликт, всяка победа ще бъде на изключително кървава цена както за Пекин, така и за неговите противници.
24-милионното население на Тайван е съсредоточено в гъсто населени градски райони, като столицата Тайпе, със средно 9575 души на квадратен километър. Въпреки числените си превъзходства в морските, въздушните и сухопътните сили в региона, Китай има ахилесови пети във всяка една от сферите на военните действия, които ще принудят Пекин да се замисли добре дали едно такова нахлуване си струва огромната човешка цена.
Какви са шансовете Китай да атакува?
Глейзър, анализаторка от неправителствената организация „Германски фонд Маршал“, смята, че е малко вероятно Китай да нахлуе в Тайван. Тя отбеляза, че силната украинска съпротива може да мотивира тайванците да се борят за земята си.
„Като се има предвид, че Украйна наистина демонстрира много висок морал и готовност да защитава своите свободи, смятам, че това вероятно ще промени намеренията не само на военните лидери в Китай, но, надявам се, и лично на китайския лидер Си Дзинпин.„, твърди Глейзър.
О’Брайън, професор от университета „Сейнт Андрюс“, сподели, че всяка война между Тайван и Китай би довела до опустошителни загуби за всички страни, което би трябвало да накара техните лидери да действат внимателно, преди да мобилизират военните си сили.
„Ако украинската война ни учи на нещо, то е, че войната почти винаги е прибързан избор. Не подценявайте противника си и не предполагайте, че всички ваши системи ще сработят толкова добре.“, предупреждава О’Брайън.
Има ли други опции?
Разбира се, Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) има и други възможности за действия освен пълномащабна инвазия. Те включват завземане на отдалечени тайвански острови или налагане на карантина на главния остров. Възможни ключови цели на НОАК могат да бъдат и остров Тайпинг, най-отдалеченият пост на Тайван в Южнокитайско море, малкият остров Пратас, малък аванпост на 170 морски мили (320 км) югоизточно от Хонконг, островите Кинмен и Матсу, малки територии само на няколко мили от бреговете на континентален Китай или Пенху в Тайванския проток. Макар че победата на военните сили на Китай на територията на който и да е от островите да е почти сигурна, тя може да се осъществи с цената на подсилена подкрепа за Тайван от страна на останалата част на света, така, както инвазията на Русия в Украйна обедини Запада срещу нея.
Експертите смятат, че вариантът за налагане на карантина вероятно би се оказал по-ефективен, тъй като случай на карантина китайското правителство на практика ще поеме контрола върху въздушните и морските граници на Тайван. Наред с това, китайското правителство ще проведе ефективна операция по море и въздух, за да провери пристигащите кораби и самолети. Изглежда, че всяко действие, което се счита за враждебно, като например военната помощ на САЩ за Тайван, може да бъде определено като нарушение на китайския суверенитет.
Междувременно Китай може да позволи на тайванското правителство да функционира нормално, с изключение на областта на външните работи. Този вариант би имал едно предимство пред Китай – топката ще бъде в полето на САЩ по отношение на това дали да използват сила, за да прекратят карантината. Тогава САЩ ще трябва да обмислят дали да рискуват да започнат война, която може да струва безброй животи на невинни хора.
