8 месеца след националните избори Ирак все още няма правителство и изглежда няма ясен изход от опасната задънена улица, пише „Асошиейтед прес“. Политическите елити са въвлечени в жестока конкуренция за власт, дори когато страната е изправена пред нарастващи предизвикателства, включително предстояща продоволствена криза в резултат на тежката суша и войната в Украйна. За обикновените иракчани всичко се бави. Служебното правителство не е в състояние да извършва важни плащания за електроенергия или да изготвя планове за крайно необходими инвестиции преди критичните летни месеци. Инвестициите за модернизиране на водната инфраструктура са спрени, докато безработицата, недостигът на вода и опасенията относно продоволствената сигурност предизвикват обществения гняв.
Изборите се проведоха няколко месеца по-рано от очакваното в отговор на масовите протести, които избухнаха в края на 2019 г. и реалност станаха десетки хиляди митинги срещу ендемичната корупция, лошите услуги и безработицата.
Гласуването донесе победа на могъщия шиитски духовник Муктада ал Садр и беше удар за неговите подкрепяни от Иран шиитски съперници, които загубиха около две трети от местата си и отхвърлиха резултатите.
Личните отмъщения, обхващащи десетилетна история на страната, са в основата на шиитското съперничество, противопоставяйки Ал Садр и неговите кюрдски и сунитски съюзници от една страна срещу Координационната рамка, коалиция, водена от подкрепяни от Иран шиитски партии и техните съюзници, от друга. В средата са независимите, които самите са разделени на фона на опитите на съперничещи си фракции да ги примамят на всяка страна. Саджад Джияд, базиран в Ирак сътрудник във фондация The Century Foundation, изрази следното мнение:
„Не става дума за власт. Става дума за оцеляване.“
Междувременно гневът сред иракската общественост нараства, тъй като цените на храните се покачват и прекъсванията на електроенергията се влошават. Миналия месец служебният премиер Мустафа ал Кадхими беше принуден да напусне погребението на прочут поет в Багдад, след като някои опечалени започнаха да скандират антиправителствени лозунги и да замерват конвоите на други правителствени служители. Като отправи обвинение за задънената улица за възпрепятстването на плановете му за реформа, пред репортери ал Кадхими заяви:
„Политическото възпрепятстване оказва влияние върху работата на правителството и държавата и понижава морала на гражданите.“
Пратеникът на ООН за Ирак Жанин Хенис-Пласхерт предупреди иракските политически лидери миналия месец, че „улиците са на път да кипнат“ и подчерта, че националните интереси „отстъпват на задната седалка на късогледите съображения за контрол върху ресурсите“.
Ал Садр, чиято партия събра най-много места на изборите, не успя да събере достатъчно депутати в парламента, за да получи мнозинството от две трети, необходимо за избора на следващия президент на Ирак – необходима стъпка преди назначаването на следващия премиер и избора кабинет.
Тристранният алианс на Ал Садр включва Такадум, сунитска партия, водена от Мохамед Халбуси, който беше избран за председател на парламента през януари, и Кюрдската демократична партия, ръководена от Масуд Барзани. Блокът възнамерява да сформира правителство на мнозинството, което ще бъде за първи път след въвеждането на основана на консенсус система за споделяне на властта след инвазията на САЩ в Ирак през 2003 г., за да свали диктатора Саддам Хюсеин.
Правителството ще изключи подкрепяните от Иран шиитски съперници от Координационната рамка, която включва Правната държава на бившия премиер Нури ал Малики и Кюрдския патриотичен съюз на Кюрдистан.
И ал-Садр, и ал-Малики, дългогодишни ожесточени политически противници, изградиха лоялисти в министерствата, за да продължат политическите си програми и се опасяват, че ако е на власт, другият ще използва държавни ресурси – включително съдебната система, антикорупционните комитети – за прочистване институции на съперниците.
Също така, ал Садр и Каис ал Хазали, чиято мощна подкрепяна от Иран милиция е част от алианса Framework, са въвлечени в смъртоносна вражда, с кампании за убийства, насочени към членове на техните милиции в шиитския южен център на Ирак.
Парадоксално, сегашната патова ситуация е отчасти следствие от отдалечаването на партиите от сектантски ориентирани групи. В миналото шиитските съюзи щяха да формират единен фронт за преговори със сунитски и кюрдски блокове. Но този път съюзите прекосиха сектантските линии, разпалвайки напрежение във всяка секта.
При липса на споразумение мнозина се страхуват от насилствени протести от страна на последователите на Ас Садр и потенциални сблъсъци с подкрепяни от Иран милиции.
В реч на 16 май видимо разочарован ал Садр обеща никога да не сключва сделка със своите съперници. Той също така намекна за способностите на собствената си милиция Сарая Салам, която наскоро отвори вратите за новобранци в провинциите Вавилон и Дияла. Ал Садр също беше разгневен от неотдавнашно решение на Върховния съд на Ирак, забраняващо на служебното правителство да изготвя и приема закони. Това на практика отмени законопроекта за спешни храни, необходим на служебното правителство да използва публични средства за плащане на хранителни продукти и закупуване на енергия от Иран при липса на бюджет.
Ал Садр, който прокара законопроекта, видя решението на съда като ход, клонящ към Рамката. Въпреки това, при малка победа за Ал Садр, парламентът се събра късно в сряда и прие законопроекта за продоволствена сигурност.
Лидерите на иракските милиции говорят насаме за опасенията си, че патовата ситуация може да предизвика улични протести на привържениците на Ал Садр и да се превърне в насилие между тях и съперничещите си въоръжени шиитски милиции.
В миналото Ирак е наблюдавал продължителни политически спорове между съперничещи си групи относно избора на нов президент и министър-председател, въпреки че сегашната патова ситуация при избора на президент е най-дългата досега.
Този път Иран не успя да поправи разногласията между шиитските съперници – роля, която се падаше на висшия ирански генерал Касем Солеймани, който беше убит при удар с безпилотен самолет на САЩ през януари 2020 г. Най-малко три пътувания до Ирак от Солеймани наследникът да посредничи сред шиитите не успя да доведе до пробив.
Наскоро Техеран намали износа на газ за Багдад с 5 милиона кубически метра, позовавайки се на проблеми с неплащанията. Иракският министър на електроенергията Адел Карим коментира пред „Асошиейтед прес“ миналия месец, че няма представа как Ирак ще плати просрочените задължения от близо 1,7 милиарда долара преди горещите летни месеци.
Междувременно независимите – партии, извлечени от протестното движение през 2019 г., които участваха в т. нар. списък „Имтидад“ и спечелиха 9 места в 329-местния законодателен орган – изглежда са загубили пътя си. Те се заклеха да се превърнат в страхотна опозиционна сила, която да представлява исканията на протестиращите в парламента.
Ръководителят на движението Алаа Рикаби наскоро замрази позицията си, след като членовете си подадоха оставка заради гласуването му в полза на избирането на Халбуси за председател на парламента. Протестиращите виждат Халбуси като съучастник в убийствата на активисти по време на протестите. Говорител на Имтидад Расул Ал-Сарай каза, че двата шиитски блока искат да използват независимите, „за да прикрият неуспеха си да сформират правителство“.
Някои независими заявиха, че са били изправени пред заплахи и страх за живота си. Един от тях изтъкна, че са му били предложени десетки хиляди долари като подкупи, за да застане на страната на антисадристската група. Независимите говориха анонимно, страхувайки се за своята безопасност. Тъй като изгледите за консенсусно правителство намаляват, някои предложиха нови избори. Но Джияд, човекът от Century, не е съгласен. Той беше категоричен:
„Започва от нула и е риск за всички.“
