„В изнесената информация за фитосанитарния контрол на ГКПП „Капитан Андреево“ има съмнения за увреден финансов интерес на Европейския съюз /ЕС/ и случаят следва да се провери от Службата на европейските делегирани прокурори в България.“
Това пише в сигнал изпратен от Антикорупционния фонд /АКФ/ до институцията днес. Повод за него е появилият се в българското медийно пространство аудиозапис с транскрипция, за който се твърди, че съдържа данни за предлагана имотна облага на ръководителя на Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/ проф. Христо Даскалов. Според съдържанието на записа от Даскалов се иска да не създава пречки на дружеството, осъществяващо фитосанитарен контрол на границата, срещу което му се носи „една документация“ в плик, който той отказва да вземе.
На 12 юни в интервю за телевизия „bTV“ вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев заяви по повод случая, че служители на въпросното търговско дружество са обработвали товарните автомобили на граничния пункт в отсъствие на митничарите преди митницата.
От горецитираната информация може да се направи предположението, че създаденият порядък за фитосанитарен контрол през частно търговско дружество на външната граница на ЕС на ГКПП „Капитан Андреево“ е възможно да е довел не само до ощетяване на бюджета от несъбрани такси, но и да е използван за продължителен внос в нарушение на митническия режим на територията на Съюза през България и разпространение към останалите страни членки на всякакви стоки и вещества, включително и поставени под контрол или забранени, от което могат да бъдат увредени финансовите интереси на Съюза.
Същевременно, предвид изнесените данни за предлагане на имотна облага на високопоставено длъжностно лице с цел безпрепятственото продължаване на действащия режим за фитосанитарен контрол, може да се направи предположението, че и установяването и поддържането му вероятно е ставало по същия начин.
Според правните експерти на АКФ въпросното поведение попада под чл. 4, т. 2 б „а“ и „б“ от Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския Парламент и на Съвета, което обуславя компетентността на Европейската прокуратура съгласно чл. 22, т. 1 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета.
Българската прокуратура вече обяви, че започва действия по изясняване на изнесената информация за потенциално корупционно поведение. Досегашната практика на държавното обвинение у нас обаче не е показала резултати при разследване на подобни казуси с изтекли записи със сходно съдържание, а е демонстрирала склонност към неглижиране и формализиране. Липсва информация и дали прокуратурата е разследвала предишни изнесени в медиите случаи на предполагаемо корупционно поведение от същия бивш председател на БАБХ, за когото се твърди, че е замесен и в сегашния казус.
„Сигнализираме Европейската прокуратура и се надяваме на бърза реакция, с която да бъдат защитени интересите на българските и европейските граждани.“, коментира директорът на АКФ Бойко Станкушев.
