Всяка страна от Централна и Източна Европа, която участва в Партньорството за трансатлантическо енергийно и климатично сътрудничество /P-TECC/, има собствен уникален енергиен микс и свои специфики на сектора, но същевременно пред всички нас стоят редица общи предизвикателства. Най-фундаменталното от тях днес е как да се справим с проблемите на енергийната сигурност, пиковите цени и непредсказуемостта на доставките на фона на поставените цели на зеления преход, т.е. как да балансираме трилемата енергия, икономика и околна среда.
Това заяви зам.-министърът на енергетиката Данаил Николов при участието си в международната среща „Декарбонизация и диверсификация: Стимулиране на енергийната инфраструктура за посрещане на днешните предизвикателства“, състояла се на 20 юни 2022 г. в латвийската столица Рига. Форумът е част от срещата на върха на инициативата „Три морета“, в рамките на която е обособено P-TECC. В събитието участва и българският президент Румен Радев.
Въздействието на нарастващите и променливи цени в отрасъла значително би намаляло чрез диверсифицирани и динамични енергийни портфейли. Едно портфолио може да бъде достатъчно гъвкаво, за да се адаптира към променящото се търсене на енергия и пазарните тенденции.
Висока оценка в практиката получават бизнес инициативите, които допринасят за диверсификация на енергийния микс, включително чрез въвеждане на нови енергоизточници, посочи зам.-министър Николов. Той изтъкна ролята на частния сектор в разработването на проекти, които не само отчитат аспектите на енергийната сигурност, но са и екологично устойчиви, и допринасят за минимизиране на икономическата тежест за потребителите.
Зам.-министър Николов обърна внимание и върху новите технологични решения, като производството и използването на водород и други декарбонизирани газове, чието постепенно въвеждане съответства на правилата на вътрешния енергиен пазар на ЕС. Съвременните услуги в сектора предполагат енергия, която е широко разпространена, разнообразна, надеждна и достъпна, за да гарантира основни социални потребности и да стимулира икономическия растеж.
Важно е да се даде възможност за ефективно използване на съществуващата инфраструктура и равен достъп до нови технологични решения. Като крайъгълен камък на Европейския зелен пакт ЕС прие амбициозни цели за климатичен неутралност до 2050 г., които България подкрепя. Политиките, предложени в рамките на пакта, биха направили европейската икономика по-малко зависима от вноса на енергия и следователно по-устойчива.
Високите цени вече ускоряват мерките за пестене на енергия. Необходимо е преходът към нисковъглеродна, ресурсно ефективна и устойчива икономика, съчетана с нови възможности за растеж, заетост и инвестиции, да се осъществи на етапи и по рентабилен начин, стана ясно от думите на зам.-министър Николов.
Той се спря и на включването на ядрената енергия, когато говорим за проекти, допринасящи за енергийната сигурност. Наред с възобновяемите и новите енергийни източници ядрената енергия може да играе важна роля в бъдещите декарбонизирани енергийни системи на страните от P-TECC и да осигури стабилно снабдяване на предвидими и достъпни цени в дългосрочен план, заключи българският зам.-министър.
