„Свидетели сме как Русия използва енергийните ресурси и хранителните доставки като оръжие, което е недопустимо. Трябва да помогнем на най-засегнатите държави и да предприемем бързи мерки за справяне с предизивикателствата“, заяви българският заместник-министър на външните работи Васил Георгиев по време на участието си в редовното заседание на Съвет „Външни работи“ на ЕС. Традиционно този месец се той се състоя в Люксембург.
Съветът дискутира военната ситуация в Украйна и нарушените доставки на пшеница и други храни от страната, което пряко застрашава продоволствената сигурност в глобален мащаб. Върховният представител Жозеп Борел представи Плана за действие на ЕС за справяне с геополитическите последствия за трети страни от руската агресия срещу Украйна.
Планът е разработен въз основа на подхода Екип Европа и отчита специфичните предизивикателства на партньорите в различни части на света. Специален акцент е поставен върху краткосрочни и дългосрочни мерки в помощ на държавите от Източното партньорство, в частност Република Молдова и Грузия, и страните от Близкия Изток и Северна Африка, които са най-силно засегнати от блокираните продоволствени доставки.
Европейските външни министри обсъдиха руската военна агресия срещу Украйна с акцент върху продоволствената сигурност, отношенията на ЕС с Египет, ситуацията в региона на Африканския рог и конкретно Етиопия. Той приветства приетия от ЕС на 12 май 2022 г. План за т.нар. коридори на солидарността и отбеляза готовността на България да съдейства за транспортирането на украинска пшеница по железопътната си мрежа и чрез морските си пристанища във Варна и Бургас, както и тези по река Дунав – в Русе, Лом и Видин.
Отношенията на Европейския съюз с Египет бяха също сред акцентите в дискусията на министрите. Съветът направи преглед на изпълнението на Споразумението за асоцииране и изрази задоволство от приетите на 19 юни 2022 г. Приоритети за партньорство до 2027 г., които предвиждат засилване на политическия диалог по регионални въпроси, права на човека, сътрудничество в сферата на миграцията и борбата с тероризма, продоволствената сигурност, общи действия в областта на климата и енергетиката.
„Египет е ключов партньор в Южното съседство на ЕС, който има стратегическа роля за сигурността и стабилността в региона. Насърчаваме по-нататъшно засилване на сътрудничеството в области от взаимен интерес на основата на общите цели и приоритети. Специално внимание заслужава сътрудничеството в областта на енергетиката, което предлага множество възможности“, заяви заместник-министър Васил Георгиев. Външните министри на ЕС проведоха и дискусия с министъра на външните работи на Египет Самех Шукри.
Съветът разгледа ситуацията в Африканския рог с акцент върху Етиопия и възможностите за насърчаване на усилията за установяване на примирие и намиране на трайно решение на конфликта в Тиграй. Отбелязано беше, че руската агресия срещу Украйна оказва силно негативно влияние върху региона, в който 50% от вноса на зърно идва от Русия и Украйна, като беше потвърден силният ангажимент на ЕС за подкрепа на партньорите.
Министрите обсъдиха по-нататъшното развитие и укрепване на отношенията на Европейския съюз с държавите от Съвета за сътрудничество в Залива, като изтъкнаха значението на приетите в рамките на заседанието Заключения на Съвета по въпроса.
Беше изразена подкрепа за Гърция във връзка с нарушенията от Турция на суверенитета на гръцките острови в Егейско море.
Няколко държави-членки, сред които и България, призоваха за провеждане възможно най-скоро на заседание на Съвета за асоцииране Европейски съюз – Израел.
