В гъстите борови гори в покрайнините на Харков Константин бдеше над войските си, докато те преглеждаха оръжията си, пише “The Guardian”. Някои бяха смазващи снаряди от 70-те години на миналия век, подготвяйки ги за използване за още по-старо 57-милиметрово зенитно оръдие AZP S-60, разработено точно след Втората световна война.
След започване на инвазията Западът вече е похарчил милиарди за военна подкрепа, за да помогне на Украйна да отблъсне руската офанзива, като последно са изпратени модерните ракетни системи Himars в Киев. Но в окопите близо до втория по големина град в Украйна тези оръжейни доставки се чувстваха цял свят.
„Тук просто не сме виждали западни оръжия. Всичко, на което можем да разчитаме, е нашият оръжейен запас от съветската епоха“, издаде Константин, внушителна фигура, която ръководи 228-ми батальон от 127-ма бригада на силите за териториална отбрана. Вече 4 месеца той и неговото формирование за териториална отбрана – подразделение, което е част от военните, но се състои предимно от неопитни доброволци – се бият срещу руските сили само на няколко мили от Харков. Командирът добави:
„Въз основа на нашите разузнавателни данни руснаците планират нещо близо до Харков.“
И отсече набързо:
„Ще спечелим така или иначе.“
„Със западните оръжия по-малко от нашите момчета ще трябва да умрат за победа.“
„Всеки ден те тестват нашите линии“
Разположен на 25 мили от руската граница, Харков има голямо стратегическо значение като врата към източната част на Украйна. Русия се опитва да го завладее през първата седмица на войната, изпращайки колони от танкове и военна полиция към града.
До края на февруари Харков беше почти обграден от три страни, като танкове, самолети и артилерия обстрелваха града. Първоначално изглеждаше, че руските сили ще влязат директно в центъра на Харков. Но украинските сили се прегрупираха и през първите седмици на март те спряха настъплението на Русия.
Последваха две украински контраофанзиви, първо в края на март и след това през май, които изтласкаха руските сили далеч от покрайнините на града. В същото време Украйна завзе и някои от опожарените села, които Москва беше окупирала.
Освен краткото затишие преди около три седмици, безмилостният обстрел от Русия на града, идващ най-вече от руския граничен град Белгород, никога не спря, унищожавайки повече от 2000 сгради и убивайки над 900 цивилни в процеса, според губернатор Олех Синегубов.
През последните две седмици градът беше обект на едни от най-тежките бомбардировки от началото на войната и има опасения сред висшите украински служители, както и местните военни ръководители, че се задава подновена руска офанзива. Андрий Могила, украински войник, който отказа да каже в кое подразделение е служил, позовавайки се на опасения за секретност, направи следния коментар:
„Вярваме, че Русия може да предприеме нова атака в близко бъдеще.“
Могила, който разговаря с „Guardian“ от импровизиран офис в бивша езикова гимназия, потвърди, че първо се е сражавал на фронтовата линия, но добави, че скоро е бил преместен в друго звено, за да „анализира“ войната, като се има предвид неговият опит като разработчик на софтуер.
„Руснаците обикновено започват с ракетни атаки, след това идва тежка артилерия и след това се придвижват с танкове и пехота. Виждаме, че първата част вече се случва“, категоричен е Могила.
Също толкова тревожни, според Могила, бяха последните разузнавателни данни от „западни партньори“, които екипът му получил, включително сателитни снимки, които показват, че Русия трупа нови войски и военна техника на фронтовата линия близо до Харков. Посочвайки екрана на масата си, Могила показа изображения, които според него илюстрират скорошно струпване на сили в източната част на Харков близо до окупираното от Русия село Шевченкове. Според Могила около 100 армейски части, включително 50 танка и осем батальона, са били преместени там преди три седмици.
„Не можем да сме сигурни кога, но в близко бъдеще те ще атакуват“, смята той, призовавайки Запада да засили доставките на тежки артилерийски оръжия и дронове за разузнаване. Мъжът добави още:
„В тази част на Украйна ние сме дори по-превъзхождани, отколкото в Донбас. Украйна има едно артилерийско оръдие към 15 руски артилерийски оръдия.“
Прекратяването на обстрела в Харков, коментира Могила, е била особено трудна задача, тъй като градът се намира само на 25 мили от границата. Анализаторите посочват, че би било невъзможно да се спре руската бомбардировка без противобатареен огън да удари Русия, което Украйна обеща да не прави с новоизпратените западни оръжия.
Звукът от военното превъзходство на Русия може да се чуе в Харков почти всяка вечер, когато Русия изстрелва своя „Искандер“ и други ракети отвъд границата. Тогава градът потъмнява зловещо, за да не осигури мишени на руски самолети или артилеристи.
През последните седмици обстрелът, който удари предимно жилищни райони, уби над 20 цивилни в региона, включително осемгодишно момиче.
„Врагът планира нещо, те събират войски. Но ние не знаем каква е тяхната времева линия“, подчерта Константин, командирът, говорейки този път от ядрения бункер на сградата на областната държавна администрация в Харков, която беше ударена от въздушен удар сутринта на 1 март.
„Всеки ден те тестват нашите линии. Изпратиха разузнавателни части, за да видят къде са нашите слабости, но ние успяхме много успешно да ги отблъснем.”
И докато Константин и Могила са на мнение, че доказателствата сочат за нова руска атака в региона, те настояха, че Москва няма способността да превземе град Харков.
Въпреки продължаващия напредък в Източна Украйна, включително превземането на ключовия град Северодонецк, западното разузнаване по подобен начин прогнозира, че руските военни ще трябва да се прегрупират, преди да могат да предприемат нова голяма офанзива в цялата страна. Вместо това, без нови западни оръжия за Украйна, битката около Харков вероятно ще продължи месеци, ако не и години, изтъкна Могила и обясни:
„И двете страни започнаха да се защитават добре и не се постига голям напредък от нито една от двете страни.“
В същото време украинските власти предупреждават, че бригади като тази, ръководена от Константин, скоро може да свършат оръжията си от съветската епоха в резултат на това, което мнозина смятат за осемгодишна руска тайна кампания за бомбардиране на ключови складове за боеприпаси в източната част на Европа с оръжия, предназначени за Украйна.
„Няма къде другаде да отидем“
Страхът от руско завръщане обаче все още доминира в настроенията в окупираните по-рано села извън Харков. В Малая Рохан, малко селце на около 10 мили източно от града, спомените от руската окупация са свежи. Танковете за първи път влязоха в селото на 25 февруари, като изненадаха голяма част от населението. Дмитрий, който разчистваше малкия си парцел от отломките, оставени от руските войници, заяви за медията:
„Първоначално помислихме, че това са нашите момчета, които провеждат военна практика. Всичко се случи толкова бързо.“
Близостта до руската граница означаваше, че Дмитрий и други са нямали време да се евакуират и мнозина в селото са прекарали месеца под руска окупация в мазетата си, като само от време на време са излизали за храна и вода.
Руските войски превзеха някои от къщите в Малая Рохан, включително тази на Дмитрий, където той разказа, че са плячкосали и откраднали „всичко, до последната лъжица“.
Селото все още се чувства – и мирише – като военна зона, въпреки че е освободено от окупацията в края на март.
При посещение на “The Guardian” в една изгоряла къща, използвана от окупационните войски, бяха открити дрехи на руската армия, карти за игра и дори подаръчни карти от Москва.
Ксения, възрастна жена, която се завръща в Малая Рохан миналата седмица, коментира, че мнозина в селото са притеснени от нов руски напредък. Тези, чиито къщи не бяха разрушени обаче, нямаха друг избор, освен да се върнат. Жената заяви:
„Няма къде другаде да отидем, деляхме едностаен апартамент с три семейства. Това беше единственият ни дом и трябва да го построим отново.“
В лятната градина на Ксения, до ябълково дърво, изгорелите останки на руски танк са заменили масата за отмора.
„Все още свиквам с този неканен гост в задния ми двор“, каза тя.