Изнесеното от Лена Бориславова шокира, но само незапознатите. Отдавна се знае, че в публичното пространство има платени говорители – тези същите лица, които виждате в екран, получават пари и то солидни, за да защитават „професионално“ гледна точка. Това разбира се не е оформено като договор за публично представителство, а под формата на някакви консултации.
В случаите, за които Бориславова говори, това са редовни плащания по няколко линии – по линия на фондове на руската държава, по линия на руски компании, по линия на български компании/институции, свързани с руски такива – през български олигарси и поддържани от тях медии.
Примерно българският олигарх Х получава десетки и стотици милиони от изгодна сделка/проект с руска компания с уговорката, че част от тези пари, той трябва да осигури за финансиране на „руско влияние“ чрез медии. Има и професионални медийни брокери в уравнението.
Последният относително голям медиен проект беше обслужването на „Турски поток“, но там нямаше особена нужда, тъй като самият Борисов и шефът на „Булгартрансгаз“ осигуряваха „тила“ на проекта пред медиите.
По първата – руска държавна линия реципиенти на подобни средства /много над цитираните днес 4000 лева, са получавали президенти, премиери, министри, депутати – и това също се знае, но се потулва/.
Формално са минали през руски компании, но нареждането за разпределението се прави от Кремъл. Такива са списъците които съпровождат договорите с „Газпром“, в които фигурират подобни на изброените от Бориславова лица, но те са обслужващия персонал.
Особено активни са по енергийните теми – отдавна се знае, че има експерти на които се плаща. Зная със сигурност за експерт, който получаваше пари от българските партньори на „Газпром“ или „Росатом“, за да защитава техните тези в ефир – „Газпром“ и „Белене“. Съответно, през пиари и рекламни къщи се осигуряваше достъп на съответните лица – бяха дежурно поканени.
Отиваш и спориш с човек, който сам не вярва в това, което говори, но не му пука, защото той получава своето.
И дълго се чудех, как изобщо може да се спечели битката за мнението на хората, когато тя априори е неравностойна – и като равно право на достъп, и като мотивация – едните за ползу роду, другите за ползу карману.
Социолози, антрополози, политолози, и прочие „лози“ са в същата схема.
За това навремето бях предложил, когато още ме канеха /след забраната за влизане в Русия изведнъж рязко намаляха поканите/, където ме канят, когато не съм сам, а ме „балансират“, и двамата участника да заявят наличие/отсъствие на конфликт на интереси и обвързаност. За да знаят хората, дали не получава пари за това, което говори.
Познайте какво стана – престанаха да ме канят. Защото в тази верига са всички и шефовете на медиите, и продуцентите на предаванията, и водещите, и пиарите, и политиците. Ако вие, като зрители, получавахте тази информация на живо – ето този е регистриран лобист, не са важни подробностите, а дали, когато говори или пише, го прави по задължение или по убеждение/безвъзмездно/, много бързо проблемът щеше да бъде решен с руското влияние.
Забележете – не казвам, че не трябваше да бъдат допускани, а просто да си носят етикета докато говорят на екран – лобист. Пък хората да преценяват.
Връзката „пари“ -„агенти на влияние“ – говорене/писане не е винаги пряка – между конкретна публична изява и руските пари, понякога хората имат просто бизнес, който защитават. Като една социологическа агенция, която е част от международна верига, под прекия контрол на Русия. Но то, в последна сметка, е същото.
Не очаквам ДАНС да разсекрети каквото и да било. А „засегнатите“ лица веднага ще креснат „бият Паниковский“.
Мисля, си че част от проблема може да се реши със закон за лобизма, но пак тези „говорещите“ глави ще си останат и мрежите за проникване на руското влияние през пари и зависимости.
За това, когато оценявате значението на изгонването на 70 руски агенти с дипломатическо прикритие, сметнете колко още работа остава у дома.
Източник: Илиян Василев