Моментът от 11.07, към който винаги се връщам, не е този с кордона и полицаите. Никога няма да забравя как с докараните под строй срещу нас хора, в крайна сметка запяхме химна – на вече свободния за всички плаж. Заедно, без да се делим на такива и онакива. Без да се мразим. Пяхме химна като съграждани, въпреки усилията на властите тогава да предизвикат конфликт помежду ни.
Мисля, че там е истинското национално престъпление – в опитите на различни политици да ни разделят, да насъскват едни български граждани срещу други, без значение каква е темата, каква е ситуацията, какви са времената. За да не можем да разговаряме. За да няма как да се обединим срещу съсипването на страната ни.
А България, Христо го каза вчера – тя е по-голяма от всички ни. И не можем да се делим в нейно име. България съществува, за да ни обединява.
Източник: Ивайло Мирчев
