Ударът на ракета хвърли млада жена в оградата толкова силно, че се разцепи, пише „Асошиейтед прес“. Майка ѝ я намерила умираща на пейката под крушата, където се наслаждавала на следобеда. Когато баща ѝ пристигнал, тя била изчезнала.
Анна Проценко е убита два дни след завръщането си у дома. 35-годишната жена прави това, което властите поискаха: тя се евакуира от района на Донецк в Източна Украйна, докато руските сили се приближаваха. Започването на нов живот другаде обаче се оказва неудобно и скъпо.
Подобно на Проценко, десетки хиляди хора са се завърнали в селски или индустриални общности близо до фронтовата линия на региона, изложени на значителен риск, защото не могат да си позволят да живеят на по-безопасни места. Проценко го пробва в продължение на два месеца, след което се връща у дома, за да си намери работа в малкия град Покровск. В понеделник приятелите и семейството на младата жена галеха лицето ѝ и плакаха, преди ковчегът ѝ да бъде закован до гроба ѝ.
„Не можем да спечелим. Другаде не ни наемат и пак трябва да плащаш наем“, сподели приятелка и съседка Анастасия Русанова и добави:
„Няма къде да отидем, но тук, в Донецк всичко е наше.“
Кметството на Покровск изчисли, че 70% от евакуираните са се прибрали. В по-големия град Краматорск, на час път с кола по-близо до фронтовата линия, служители казаха, че населението е спаднало до около 50000 от нормалните 220 000 през седмиците след инвазията на Русия, но оттогава се е повишило до 68000.
Това е разочароващо за украинските власти, тъй като някои цивилни остават на пътя на войната, но жителите на района на Донецк също са разочаровани. Някои описват, че се чувстват нежелани като рускоговорящи сред украиноговорящите в някои части на страната.
Но по-често проблемът беше липсата на пари. В Краматорск някои хора на опашка, чакащи кутии с хуманитарна помощ, казаха, че са твърде бедни, за да се евакуират изобщо. Донецк и икономиката му са повлечени от конфликти от 2014 г., когато подкрепяните от Русия сепаратисти започнаха да се бият с правителството на Украйна.
„Кой ще се грижи за нас?“ – попита Карина Смулска, която се върна в Покровск, месец след като се евакуира. Сега, на 18 години, тя е основният източник на пари в семейството си като сервитьорка.
Доброволци обикалят района на Донецк в продължение на месеци след инвазията на Русия, помагайки на уязвими хора да се евакуират, но подобни усилия могат тихо да завършат с провал.
Във влажен дом в село Малотарановка в покрайнините на Краматорск от тавана на всекидневната висяха на петна мухи. Парчета плат бяха напъхани в процепите на прозорците, за да се предпази от течение.
82-годишната Тамара Маркова и нейният син Микола Рясков разказаха, че са прекарали само пет дни като евакуирани в централния град Днепър този месец, преди да решат да се възползват от шанса си у дома. Маркова призна:
„Щяхме да се разделим.“
Временният приют, където са отседнали, каза, че тя ще бъде преместена в старчески дом, а синът ѝ, чиято лява страна е обездвижена след прекаран инсулт, ще отиде в дом за хора с увреждания. Те намират това за неприемливо. Бързайки да си тръгнат, те оставиха инвалидната му количка. Беше твърде голяма, за да я качат в автобуса.
Сега се справят. Ако зазвучи сирената за въздушна атака, Маркова се приютява при съседи, „докато спре бомбардировката“. Хуманитарната помощ се доставя веднъж месечно. Маркова го нарича достатъчно добро. Когато дойде зимата, съседите ще покрият прозорците си с найлоново фолио за основна изолация и ще почистят камината от сажди. Може би ще имат газ за отопление, може би не.
„По време на Съветския съюз беше много по-лесно“, коментира тя за липсата на подкрепа от държавата, но беше още по-недоволна от руския президент Владимир Путин и това, което войниците му причиняват на общностите около нея.
„Той е стар“, каза тя за Путин и заключи:
„Той трябва да бъде пенсиониран.“
Носталгията по дома и несигурността също водят до връщане в Донецк. Ежедневен евакуационен влак тръгва от Покровск за сравнително по-безопасна Западна Украйна, но всеки ден пристига и друг влак с хора, които са решили да се приберат у дома. Докато влакът за евакуация е безплатен, този за връщане не е безплатен.
Оксана Церковни се прибра с влака с 10-годишната си дъщеря два дни след смъртоносната атака на 15 юли в Днепър, където бяха останали повече от два месеца. Докато атаката беше искрата за завръщане, Церковни беше трудно да си намери работа. Сега тя планира да се върне на предишната си работа във въгледобивна мина.
Разходите в Днепър, вече пълен с евакуирани, са друга грижа.
„Отседнахме при роднини, но ако трябваше да наемем, щеше да е много повече“, сподели Церковни и уточни:
„Започва от 6000 гривни (200 долара) на месец за студио и няма да можете да го намерите.“
Таксиметрови шофьори, които чакат в Покровск пристигащия влак, издадоха, че много хора се отказват от опитите си да се преместят другаде.
„Със сигурност половината ми работа поемат тези хора“, каза един шофьор, Виталий Аникиев. — „Защото парите ги няма.“
В средата на юли, каза той, той взе жена, която се прибираше от Полша, след като се чувстваше не на място там. Когато стигнаха селото ѝ близо до фронтовата линия, там, където беше къщата ѝ, имаше кратер.
„Тя плака“, каза Аникеев. — „Но реши да остане.“
