През юни Световната здравна организация препоръча на учените да продължат да изследват всички възможни източници на пандемията от COVID-19, включително изтичане на вируса от лаборатория. Две новопубликувани изследвания използват напълно различни подходи, но стигат до едно и също заключение – пазарът за морски дарове „Huanan“, който се намира в Ухан, Китай, най-вероятно е бил епицентърът на коронавируса. Изследванията са публикувани онлайн през февруари, но вече са преминали през задълбочена проверка и анализ и от други научни екипи, като са били публикувани вчера в списание „Science“.
В едно от проучванията учени от цял свят са използвали инструменти за картографиране и доклади от социалните медии, за да направят пространствен и екологичен анализ. Те предполагат, че въпреки че „точните обстоятелства остават неясни„, вирусът вероятно е бил наличен в телата на живи животни, продадени на пазара в края на 2019 г. Животните са били държани много близо едно до друго и лесно са могли да си обменят микроби. В данните обаче не се изтъква кои животни са били болни. Експертите са стигнали до извода, че най-ранните случаи на COVID-19 са били съсредоточени на пазара сред продавачите, които са търгували с тези живи животни, или сред хората, които са пазарували там. Те смятат, че в животните са циркулирали два отделни вируса, които са се прехвърлили и върху хората.
„Всичките осем случая на COVID-19, открити преди 20 декември, са от западната част на пазара, където се продават и някои видове бозайници.„, гласи проучването. Близостта до 5 павилиона, в които се продават живи или наскоро заклани животни, е показателна за случаите на заразени хора.
„Струпването е много, много специфично.“, разкри вчера съавторът на изследването Кристиан Андерсен, професор по имунология и микробиология.
„Изключителният“ модел, който се очертава при картографирането на тези случаи, е много ясен, твърди друг съавтор, Майкъл Уроби, ръководител на катедрата по екология и еволюционна биология в Университета на Аризона.
В другото изследване е приложен молекулярен подход, като екипът е успял да определи кога за първи път вирусът е преминал от животни към хора. Данните показват, че най-ранната версия на коронавируса вероятно се е появила в различни форми, които учените наричат А и В. Те са резултат от поне две кръстосани видови предавания на инфекцията, като едното е на хора.
Учените предполагат, че първото предаване на инфекцията от животно на човек вероятно е станало около 18 ноември 2019 г., като се касае за тип В. Те откриват тип В само при хора, които са имали пряка връзка с пазара в Ухан. Авторите смятат, че линията А е попаднала в човешкия организъм от животно в рамките на седмици или дори дни след заразяването с линията В. Линията А е открита в проби от хора, които са живели или пребивавали в близост до пазара.
Андерсен смята още, че проучванията не опровергават окончателно теорията за лабораторно изтичане на вируса, но са изключително убедителни, дотолкова, че той е променил мнението си за произхода на вируса.
„Самият аз бях убеден в лабораторното изтичане на вируса, докато не се задълбочихме много внимателно и не го разгледахме отблизо. Въз основа на данните и анализите, които направих през последното десетилетие за много други вируси, се убедих, че данните всъщност сочат към този конкретен пазар.“, твърди Андерсен.
Уроби споделя, че също е смятал, че е възможно изтичане на информация от лабораторията, но епидемиологичният превес на случаите, свързани с пазара, го е накарал да се замисли и за друг сценарий.
„Това е нещо реално. Просто не е възможно този вирус да е бил пренесен по друг начин, освен чрез търговията с диви животни.“, казва Уроби.
Изследователите се вярват, че за да се намали вероятността от бъдещи пандемии, трябва първо да се определи точно кое животно и как се е заразило първо. Андерсен смята, че макар хората да не са в състояние да предотвратят изцяло епидемиите, сътрудничеството между световните учени е от ключово значение, за да се определи разликата между заболяване с малко въздействие и такова, което убива милиони хора. Според учения големият въпрос, който трябва да си зададем, е дали когато следващия път това се случи, огнището ще бъде открито рано и ще бъде предотвратено разрастването му в пандемия?
