Абе ние наистина ли… Не, чакайте, не така. Ей така – абе ние наистина ли забравихме за какво беше всичко?
Защо, например, домъкнаха с автобуси цели синджири с роби, навлечени с шиши-тениски – да защитават Росенец? Помним ли защо? Или пък защо биха децата ни зад колоните на Министерски съвет, а едно тлъсто ченге се снимаше до вързаната разголена плът на една наша дъщеря.
Наистина ли не помним?
Нека ви го кажа така – за две петилетки тия прасета върнаха държавата с десетилетия назад. Там, където тяхното собствено развитие беше отдавна спряло. Тъпанари с липсващо образование, свикнали да трупат по аналогов начин нощните си шкафчета с пачки, крадени от утре-то на децата ни.
Днес тези същите ликуват. Борисов се разхожда не просто като невинен, а като единствен, а Пеевски празнува рожден ден с подарък от Гешев – поредно преустановено следствие по „Магнитски“.
Днес държавата е в тремор, след успешно имплантиран страх към свободата. А онези насилници, от които се опитвахме да избягаме, се гаврят с вмирисания труп на нашите надежди.
Източник: Radoslav Bimbalov
