Преди доста време нарекох взаимодействието между ГЕРБ, ДПС и БСП коалиция „Газпром“. От тогава БСП е на кръстопът между лоялността си към Русия и „Газпром“ /линията на Овчаров Инкасатора и духовен гуру на Нинова/ и самата Нинова, която се стреми да балансира и запази дистанция.
Радев е в тази коалиция също и то с активни позиции, което ще видите при назначението на министъра на енергетика.
Тъй като събитията до изборите, най вероятно на 2 октомври, ще се въртят около руската тема – войната в Украйна и зверствата на частните армии срещу украински затворници, руския газ, е добре да уточним стартовите позиции.
ГЕРБ – през Борисов, Делян Добрев и Темежука Петкова е „до уши“ в зависимост, която е генерична, след като се продадоха през „Турски поток“. При остра конфронтация между Запад и Русия, както се вижда от последните изяви на Борисов, Добрев и Петков приоритет взема лоялността към договора с „Газпром“, защото оттам идват пари. То за това и целият атлантизъм на ГЕРБ е фейк и наети лица като Митов не могат да покрият цялата грозна картина и същност.
ДПС – Доган и Пеевски са котви на руското влияние у нас и ще останат такива. Парадират с европейските и атлантически си пристрастия, но ударът на САЩ срещу Пеевски по закона Магнитски на практика ги постави пред избор и те избраха Пеевски. И така ще бъде всеки път, когато трябва да избират между личния и конкретен келепир и принципите. Кеш енд Кери класиците на прехода.
Румен Радев – единствената тема на неразбирателство с Борисов беше, че ББ не го допускаше до сделките с Русия. Конкуренцията между двамата бе въз основа на това, който да държи руските контакти у нас. Радев бореше Борисов с корурпция /докато притихна на тази тема/, но руснаците не се впечатляват много от чужди постижения в спорт, в който са световни шампиони.
Споровете между РР и ББ никога не са били по линия ЕС/НАТО или Русия. Просто ББ имаше протекцията на Меркел и доверието на Путин. Радев не получи нито едното, нито другото. И както изглежда и до края на мандата си няма да го получи.
Руменовците – Радев, Петков и Овчаров са „агенти“ на руско влияние, което им позволява да намират своите уговорки в квотите на представителство на БСП. Крум Благов/Радев/, Владимир Маринов /Петков/, Нинова /Овчаров/ – не виждам как Нинова може да се еманципира от тях.
Конкурентният проект за влияние на Москва се предлага от Борисов и Пеевски, той е класически – имате основен играч ГЕРБ и ДПС, имате и хрътки – Възраждане и ИТН /които да плашат електората и Запада с крайните си призиви/.
Благодарение на „Турски поток“ ГЕРБ създаде мрежи за руско влияние, а през прекия си контрол върху „Булгартрансгаз“ и „Булгаргаз“ /цялата администрация е назначена от ГЕРБ/ДПС/ и през системно блокиране на интерконектора с Гърция.
Митрофанова откри изборната надпредавара между конете на влияние на Москва – да се доказват и да се конкурират помежду си за възможността да бъдат благословени от Царя в Кремъл.
Със сигурност след обявяването на Русия за терористична държава, вътрешната предизобра игра ще загрубее, ще принуди ГЕРБ и ДПС се снишат и напред ще минат радикалните антиевропейски и антинатовски сили. Но това няма да промени фактът, нашите русофили автоматично ще станат спонсори на руски държавен тероризъм /вижте реакциите им по последните зверства на Вагнер/убийството на пленници/ – никоя медия не говори, нито една партия не е взела отношение, азиатските мъчения и убийства/ което ще превърне изборите в референдума „за“ и „против“ Русия и войната и в Украйна.
Разделена нация, да. Но е по-добре да се изправим срещу истината.
Страхувам се стратегията на Христо Иванов за държавническо и консенсунсусно говорене не се вписва в горния анализ като адекватна. Трябва биткаджии и апостоли – Левски и Ботев, не Каравелов.
Източник: Илиян Василев
