Знам, отстрани погледнато е забавно да се казваш нещо като Гълъб. Майка ми цял живот ненавиждаше архаичното си име Гроздана. Селската рода на баща ми сякаш напук й казваше „Грозденке“, което още повече я мотивираше всички около нея да мислят, че се казва Грета. Иначе беше благодарна на моята баба, че не са я кръстили изцяло на нейната баба – Груда.
Толкоз за имената. Мисля си, че името на поредния ни служебен прмиер е негова лична тегоба. Ако изобщо има такава – все пак Гълъб може да мине за красиво име, особено в онази прелестна песен на Вида Пиронкова.
Това, което ме тревожи действително, е онзи специфичен дъх, който се носи от повечето лица в четвъртото правителство на Румен Радев. Ухае на прах, изтупан от стари, архивни папки.
Нямаше да ми пука особено ако не знаех, че президентът направи всичко по силите си да събори първото редовно правителство, расло без корените на ДПС и ГЕРБ, за да постави именно този свой архаично изглеждащ кабинет.
Намираме се на бойно поле. Срещу нас се е изправило чудовището на едно черно минало, което иска да ни погълне бъдещето. Затова точно сега имаме нужда от по-малко прах, изтупан от стари папки.
Идат избори. „Опичайте си акъла“ казваше баба ми. А тя, с бойното родно име Райна, разбираше от печене на акъли.
Източник: Radoslav Bimbalov
