Цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука смята за Българско царство с център в територията на днешната Република Северна Македония. Това се казва в официалните препоръки на Съвместната историческа комисия до правителствата в София и Скопие за общо отбелязване на личности и събития от общата ни история.
След като въпросът за цар Самуил беше един от трудно решимите между двете страни и след две години преговори, комисията посочва, че средновековната държава на цар Самуил, която се счита за Българско царство, обхваща по-голямата част от земите и населението на Балканския полуостров и препоръчва на двете страни да честват заедно Самуил.
За светите братя Кирил и Методий историческата комисия, съставена от български и македонски историци, посочва, че „делото им е развивано в книжовните центрове на Преслав и Охрид, които тогава са се намирали на територията на средновековната българска държава, където техните ученици намират условия за работа“. Това, посочват историците, дава основание на съвременните страни да отбелязват деня на Кирил и Методий заедно.
За Свети Климент Охридски – че след Великоморавската мисия на Св. Климент той е потърсен от „средновековната българска държава и през 886 година е изпратен от княз Борис-Михаил в областта Кутмичевица, където полага основите на Охридската книжовна школа“. През 893 година „по заповед на българския цар Симеон е ръкоположен за Велешки епископ“. Историците отбелязват:
„Свети Наум Охридски след Великоморавската мисия пристига в средновековна България. Той е един от основоположниците на Плиско-Преславската книжовна школа. Около 893 година е изпратен от цар Симеон в Охрид, където продължава просветителската дейност на Св. Климент.“
