Минаха 6 месеца, откакто руският президент Владимир Путин започна непровокираната си инвазия в Украйна – война, която при всички случаи, се определя като катастрофа. Милиони украинци бяха принудително разселени, а град Мариупол е почти изтрит от картата на страната. Наред с това, офанзивата, започнала на 24 февруари, все по-ясни показва моралната деградация в руската армия и пълното ѝ незачитане на живота на цивилните лица, пише „CNN“.
По последни изчисления на Пентагона инвазията е коствала на Русия между 70000 и 80000 убити и ранени военнослужещи. Русия вероятно е загубила повече членове от своята армия само в рамките на половин година по време на военните действия в Украйна, отколкото за цяло десетилетие по време на военния конфликт на територията на Афганистан. Въпреки това понастоящем всякакви сравнения на Русия, такава, каквато е при управлението на Путин, със времето на СССР са неуместни.
От 24 февруари насам обликът на Русия наистина се промени, но „пукнатините“ в структурата на концепцията, известна като путинизъм, все още са трудно забележими. Мнозинството руснаци или открито подкрепят войната или мълчаливо се съгласяват с кампанията на лидера, която цели връщането на имперската мощ на нацията. Рейтингът на кремълския лидер засега не е сериозно засегнат от войната. Както държавната социологическа агенция „WCIOM“, така и независимата социологическа агенция „Левада-Център“ от 24 февруари насам редовно публикуват данни, показващи рейтинга на одобрение на Путин, който е над 80%. Социологическо проучване на „WCIOM“, проведено през през юни, разкри, че 72% от руските граждани вероятно ще продължат да подкрепят „специалната военна операция“ на Путин – официалният евфемизъм за войната в Украйна.
Как Путин поддържа рейтинга си на одобрение?
Логично е да заключим, че тези цифри просто отразяват силата на руската държавна пропаганда и удивителната ѝ способност да изгражда алтернативна реалност, в която руските военни кораби не са потопени от украински ракети, а руските бази се взривяват случайно. В края на краищата, след началото на инвазията руското правителство бързо заличи „остатъците“ от свободната руска преса, въвеждайки изключително строг закон, който налага тежки наказателни санкции за разпространение на „фалшива“ информация, дискредитираща въоръжените сили на страната. Въпреки тези рестрикции, това не означава, че в страната и извън нея не се разпространява информация за катастрофалните загуби на Русия в Украйна.
Руският независим новинарски сайт „Медиазона“, който миналата година беше обявен за „чуждестранен агент“ от руските власти, до момента е документирал наличието на 5 185 смъртни случая в редиците на армията въз основа на местни новини и публикации в социалните медии. Сравнително заможната средна класа в Русия вероятно е била изолирана от най-тежките последици от войната. Много от убитите по време на военните действия са от по-бедните региони на Русия, като регионите с най-голям брой документирани жертви са така наречените „етнически републики“ Дагестан и Бурятия, показват данните. За разлика от тях жертвите в двата най-богати и най-населени руски града – Москва и Санкт Петербург са сравнително малко, съобщава още изданието.
Популярността и подкрепата спрямо Путин обикновено се обяснява с атмосферата на страх и конформизъм. По данни на „OVD-Info“, независима правозащитна група, която проследява подробно задържанията в Русия, 16380 души са били арестувани или задържани по обвинения в антивоенна дейност в Русия, а до момента 75 наказателни дела са били образувани съгласно руския закон за „фалшивите новини„. Не е изненадващо също, че инвазията на Русия в Украйна съживи дискусията сред експертите по въпроса дали режимът на Путин трябва да бъде определен като фашистки. Това може да изглежда до голяма степен въпрос на таксономия, но показва една ясна реалност, а именно, че след 24 февруари термини като „автократичен“ или „авторитарен“ са недостатъчни, за да опишат държава, която не толерира никакво вътрешно несъгласие.
