Осемгодишната Джерифа Ислам си спомня само, че реката е била страшна, водите ѝ са унищожили земеделската земя на семейството ѝ и са заливали често дома им по време на наводненията през дъждовния сезон. Един ден през юли 2019 г. пълноводната река Брахмапутра помита всичко. Домът на момиченцето в окръг Даранг, който се намира в индийския щат Асам, е бил отнесен от прииждащата вода.
Бедствието обаче дава ново начало на Джерифа и нейния брат Раджу, на 12 години. В крайна сметка те са принудени да се преместят и да започнат да посещават училища на близо 2000 мили (3218 км) от Бенгалуру, където хората говорят на езика каннада, който е толкова различен от родния език на децата – бангла. Те споделят, че първите дни са били трудни за тях. Часовете в безплатните държавни училища се преподават на езика каннада, а Раджу и Джерифа не разбират нито дума от учебния материал. Въпреки това момченцето не иска да се отказва, като твърди, че самото присъствие в клас, колкото и да е трудно, е по-добър вариант от месеците, прекарани в предишния им дом в Асам, където блокираните наводнени пътища са пречели на децата да посещават училище с месеци.
„Първоначално не разбирах какво се случва, но след това, когато учителят ми обясняваше нещата бавно, започнах да схващам,„, разказва Раджу.
Децата са родени в ниско разположено село, обградено от Хималаите и реката. Подобно на много други части на североизточна Индия, там редовно падат проливни дъждове и произтичащите от тях обилни наводнения.
Въпреки това, от известно време насам баща им, 32-годишният Джаидул Ислам, и майка им, 28-годишната Пинджира Хатун, са наясно, че нещо се е променило. Дъждовете са станали по-непредвидими, а внезапните наводнения – много по-чести и интензивни. Членовете на това семейство са част от всички около 2,6 милиона души в щата Асам, засегнати от наводненията. По тази причина те са взели решение да се преместят в Бенгалуру – град с над 8 милиона жители, известен като индийската Силициева долина. До този момент никой в семейството им не се е местил толкова далеч от дома си, но всички съмнения и страхове са останали назад в името на мечтите за по-добър живот и добро образование за децата им. Семейството говори малко хинди – най-разпространения език в Индия, като се е надявало това да е достатъчно, за да се справи в града, където жителите на близките села са успели да си намерят работа и подслон. Двамата родители разказват, че са опаковали малкото, което са успели да спасят, в голям куфар, надявайки се, че някой ден ще напълнят с нови вещи.
„Напуснахме дома си без нищо. Няколко дрехи за децата, мрежа против комари и две кърпи. Това беше всичко,“, споделя Ислам.
По официални данни понастоящем в Индия има около 139 милиона мигранти, но не е ясно колко от тях е трябвало да се преместят заради проблеми, произтичащи от климатичните промени. Според доклад на Световната банка от 2021 г. до 2050 г. градове като Бенгалуру ще се превърнат в предпочитана дестинация за близо 40 млн. души в Южна Азия, принудени да напуснат домовете си поради екстремни метеорологични явления. В предградията, където Джерифа и семейството ѝ живеят сега, повечето хора са от щата Асам, като много от тях са били принудени да мигрират заради климатичните промени. Всички те мечтаят за по-добро бъдеще. Сред мигриралите са и Шах Джахан, 19-годишен охранител, който мечтае да стане влиятелен човек в YouTube, както и Расана Бегум, 47-годишна чистачка, която се надява двете ѝ дъщери един ден да станат медицински сестри. Техните домове също са били отнесени от наводненията.
Въпреки мечтите за по-добър живот, много родители се тревожат за безопасността на децата си, когато ги изпращат в училища в непознати квартали. Друг основен проблем за мигрантите е, че децата им често отпадат от училище, тъй като обучението е твърде трудно за тях.
