Сънната апнея е болест, върху която през изминалите години се поставя акцент в информационни кампании, насочени към обществото. Въпреки, че е „доста шумна“, апнеята по време на сън си извоюва прозвището „тихият убиец“. Звучи страшно и има основания за това, коментира пулмологът д-р Димитрина Стоянова от пловдивската денонощна клиника „Медикус Алфа“. По думите й това заболяване е далеч по-сериозно от просто дразнещо ухото и пречещо на околните хъркане. И добавя:
„Тих“, защото често остава дълго време неразпозната, особено ако няма партньор, който да се оплаче от драматичното хъркане. „Убиец“, защото води до тежки проблеми със здравето и концентрацията на индивида, който имайки този проблем в много ситуации е опасен за себе си и околните.“
Честотата на обструктивната сънна апнея e около 20% от възрастната популация в световен мащаб. В България няма сериозна статистика в това отношение. Трудности има при установяване на проблема поради неглижиране на симптомите от страна на пациентите и търсене на лекарска помощ в доста късен етап. Доста са притеснителни също данните, че в България изключително малък процент от пациентите с вече поставена диагноза, дори и тези с тежка форма на заболяването, не се лекуват поради финансови причини или предразсъдъци. Като резултат от всичко това обструктивната сънна апнея влезе в черната статистика на пътнотранспортните произшествия, посочва д-р Стоянова.
Сънливостта зад волана отнема животи. Най-честата причина за неадекватни реакции и необяснимо поведение на шофьорите на пътя е неустановена или нелекувана обструктивна сънна апнея. Факт е, че 30% от челните удари се дължат на заспиване. Тези обезпокоителни факти правят заболяването голям социален проблем, категоричен е пулмологът.
Д-р Стоянова посочва и основните причини за колабиране на дихателните пътища и задушаване по време на сън: това са наднормено тегло, тесни дихателни пътища и мастни натрупвания в областта на шията, употреба на алкохол и тютюнопушене и др. Често дневната сънливост и липса на енергия за ежедневни дейности пациентите си обясняват с „пролетна умора“, преумора и стрес, депресия. Те обаче могат да бъдат първите сигнали за наличие на проблем с дишането по време на сън и не трябва да бъдат пренебрегвани, съветва д-р Стоянова.
Категорични белези за търсене на заболяването са екстремна сънливост през деня, особено заспиване зад волана и по време на разговор със събеседник. Често ходене по малка нужда през нощта, сутрешно главоболие, задавяне по време на сън, наддаване на тегло, потене, неспокоен сън, шумно хъркане (съобщавано най-често от близкото обкръжение на пациента), липса на концентрация, понижена памет, раздразнителност, сухота и лош дъх от устата са също алармиращи симптоми.
Лечението е като при всяка хронична болест, казва д-р Стоянова. На първо място е промяна на начина на живот – като редукция на тегло и лечение на придружаващите заболявания. В домашна обстановка болните могат да ползват CPAP апарати /т.нар. ципап апарати/, специално настроени за конкретния пациент и стадий на болестта. Терапията води до намаляване и пълно изчезване на апнеите и хипопнеите.
Важно е хората да познават симптомите и последствията за собственото здраве от обструктивната сънна апнея. По-важно е да се проумее отговорността към близките и околните, особено на пътя, където от адекватността на водача зависи живота му и този на останалите участници в движението. В крайна сметка отговорното отношение към проблемите на дишането по време на сън и тяхното адекватно лекуване спасява животи, категорична е д-р Стоянова.
