Емил Соколов е историк. Той е завършил специалност „История и международни отношения“ в университета в Екзитър, Великобритания. Магистратурата му е в сферата на „Икономическа и социална история“, а след това е придобил и докторска степен. Освен с преподаване в училище се занимава с политически анализи и прогнози. Част е от листата на „Продължаваме Промяната“ с кандидати за депутати от Бургаски избирателен район.
– Здравейте, г-н учителю. Да започнем от това, че един български учител по история влиза в политиката? Точно сега. В този момент. Защо? Каква е причината да се решите на тази стъпка?
– Само да уточня, че един млад човек на 28 г., който се завърна в България и започна работа като учител, влиза в политиката. Това уточнение е важно, защото аз като човек, като личност избирам да вляза в политиката, а учител е професията ми, която също съм избрал.
А на въпроса Ви – Защо? Вече неколкократно отговарям на този въпрос – защото искам да направя каквото мога, за да остана у дома, защото избирам да не съм само страничен наблюдател, а да участвам, да допринасям, да давам, да работя.
– В настоящия момент има ли нещо от историята ни, което се повтаря като фарс?
– Повтаря се това, че както много пъти преди това, и сега страната ни е изправена пред кръстопът. От нас зависи какъв народ искаме да бъдем – такъв, който е вторачен в миналото или народ, който е готов да продължи напред по нов, по-добър начин.
Казано от историк, сигурно звучи като клише, но миналото е, за да се учим от грешките си, а не да ги повтаряме.
– На какво може един учител по история да научи политиците и на какво българските политици могат да научат един учител по история?
– Че източниците са важни и трябва да се отделя време и усилия да се знае кое е важно за един източник на информация, за да му се довериш – достоверност, аналитичност и т.н.
Че аргументацията е важна, а не замерването с клюки, сензации и опорки.
Че критичното мислене е важно. Това включва способността да чуваш какво ти казва отсрещната страна, макар и невинаги да си съгласен.
Че анализът е важен – способността да анализираш събраните факти в конструкции и да правиш изводи, за да откриваш най-добрите решения, а не най-лесните.
Че историята е важна – не историята, пречупена през идеология, мнения, отношение, а историята, която борави с факти, доказателства и достоверна информация.
– Има ли политици, които бихте изкарал пред класа си, за да им пишете „Слаб 2“?
– Такава оценка бих поставил на политиците, които си играят с мечтите, надеждите и страховете на хората. Такива политици обикновено наричаме популисти. Работата на народните представители е да представляват своите избиратели, а не да използват емоциите им, за да се облагодетелстват лично. Подобно поведение считам за недопустимо. Връзката с хората се гради с години и се губи за секунди. Политиците, които системно злоупотребяват с мечтите на българите, са причината много от сънародниците ни да са апатични и да не виждат път напред. Път обаче има. Заедно можем да променим страната си, стига да вярваме достатъчно силно.
– А има ли в нашата история политици отличници? Бихте ли посочил такива примери?
– Един политик не може да е отличник, защото винаги може да се стреми да постигне повече. Да помогне на повече хора, да направи повече за страната си. Народните представители трябва да служат за пример и скромността е едно от качествата, които трябва най-често да демонстрират. Само така можем да възстановим доверието на хората и те отново да започнат да мечтаят за една по-добра България.
– В класната стая извън преподаването вие вероятно изслушвате вашите ученици. Изслушването…доколко това ваше умение ви помага в срещите ви с хората по време на кампанията. Какво от всичко казано от хората запомнихте до момента?
– Аз не само се старая да изслушвам, но се старая истински да чувам отвъд думите, да чувам и това, което искат да ми кажат, но не успяват да изразят с думи, а може да се види в поведение, жестове, маниер, паузи, поглед. Така се старая да слушам и учениците си, и хората, с които се срещам и изобщо хората, с които общувам.
Запомних, че хората искат прости неща – да са спокойни, че могат да посрещнат насъщните си нужди, че децата и внуците им ще растат тук щастливи, че искат да се гордеят с държавата си.
Запомних, че залагат на нас младите хора много надежди. Младостта е освен всичко друго и отговорност.
– В тази кампания къде бяхте из Бургаски регион?
– Досега съм бил в Бургас, Поморие, Каблешково, Ахелой, Руен и други места. Навсякъде хората ни посрещат с надежда. Очакванията са наистина големи и нямаме право на грешки. Когато всички погледи са вперени в теб, това е и мотивация и огромна отговорност. Хубавото е, че всички кандидат-депутати на „Продължаваме Промяната“ в Бургас си даваме сметка за това.
– Вече стана ясно, че изслушвате, но все пак, ако не преподавате на избирателите, то със сигурност им споделяте представата си за това „Какво да се прави“, Какво да се случи в Бургас и в региона?
1. Голям проблем в Бургас е липсата на перспектива за младите хора и ниските заплати. Свързано с това е и липсата на алтернатива за високообразованите хора. За 12 години в града се наляха много европейски и държавни средства. Направиха се определени неща в центъра, но основният проблем остава – жизненият стандарт не се е повишил. Напротив, хиляди хора са напуснали общината за последните 8 години. Крайно време е хората и бизнесът да се срещнат лице в лице. В Бургас лесно биха могли да се организират поне две мащабни срещу между граждани и бизнес, на които работодателите да разкажат какви са изискванията им, какви условия предлагат и да дадат възможност на хората да кандидатстват на място за работа при тях. Такива изложения се правят в цяла Европа и особено в Западните университети и са много успешни.
2. Друг сериозен проблем е свързан с музеите и културно-историческите обекти в Бургас и региона и какво трябва да е мястото на учениците в тях. Тези места могат и трябва да създават идентичност, гордост и самочувствие. Читалища и читалищна дейност би могла да се разгърне още по-широко, с млади хора, модерни и иновативни дейности. Въпреки реалните възможности за самоуправление и гражданско участие, в много от читалищата липсва достатъчно управленска инициатива: за привличане на нови членове; за търсене на форми за самоиздръжка и финансиране, каквито Закона за народните читалища им предоставя при облекчен данъчен режим и привилегии. Да се изготвят целогодишни рекламна стратегия за популяризиране на родния край, като се акцентира на ключовите особености на местните бит, култура и природни дадености, с цел привличане на туристи.
– Може би има един ключов въпрос за вашата лична кампания и той е “Какво да се промени в образованието“. Съвсем синтезирано, какви промени в образованието ще настоявате да бъдат проведени, ако станете народен представител?
– Най-просто казано – целта е да изгоним скуката от училището. В тази посока трябва да са и промените. Да го свържем с новото време, новите потребности, новите професии и да направим учащите да откриват смисъла. Не е толкова трудно – да дадем възможност да чуем гласът на учениците и учителите. Да променим начина на преподаване, актуалността на програмите, структурата на материала, подходите и методите на усвояване на знания и да не забравяме уменията. Знания и учения трябва да вървят ръка за ръка.
– За колко време могат да се случат тези промени?
– Труден въпрос – да промениш класната стая като материална база е бързо и лесно, като материал и програми също би могло да не отнеме много време, но като подход, метод, начин на обучение. Тук опираме до човешкия фактор, до промяна на мислене, целеориентиране, ниво на професионализъм – и това е най-трудната и времепоглъщаща задача. Тя зависи от всички нас като общество и като осъзнаваме на обществото, че напред се върви чрез просвета.
Но докато не тръгнем, няма и да стигнем. Цялостна стратегия е необходима с много ясно разписани цели, резултати, индикатори, дейности, срокове и отговорници.
– А ще бъдат ли болезнени за преподаватели, ученици и родители?
– Не би трябвало да са болезнени. Ако искаме да са истински и работещи, то и преподаватели, и ученици и родители трябва да участват в тези промени. Промяната не може и не бива да се спуска отгоре, да се налага. Реална промяна е възможна с реален консенсус и участие на всички страни.
– Какъв образователен модел бихте препоръчал да следваме, за да излизат от училище образовани, знаещи и умеещи деца?
– Има един модел, който в последните години се доказа като изключително успешен – финладския. Разбира се, папагалско „копи-пейст“ би било драматично. Говорим за фундамент, за философия, за базови принципи, които да се приложат, съобразно българските потребности и особености. В центъра на образователната система трябва да са индивидуалните способности на децата. Не можем и не бива мерим всички по един „калъп“.
– Бихте ли ми обяснил, питам ви като родител, защо толкова много издателства отпечатват толкова много учебници по един и същ предмет за едни и същи клас?
– Това не е непременно лошо. Така има конкуренция, стимулира се стремежът и амбицията да се представя материали по различни начини, с различни средства, дава се възможност на преподавателя да избира от повече варианти.
Последното обаче за съжаление води и до риск от доста корупционни практики от страна на издателствата, за каквито сме чували. Има начини обаче да има разумно разнообразие и то да е работещо за учителите и учениците, а не бреме. Отговорът е в ясни критерии и стандарти за качество и ниво, на което трябва да отговаря всеки учебник. Точно там трябва да започне промяната на учебниците. Няма как да имаш добър учебник, когато не знаеш какво, как и защо включваш в него.
– Има ли реформа, която може да свали килограмите учебници, тетрадки и помагала от ученическите чанти?
– Ние сме в 21 век. От съвсем невръстни децата са онлайн и още преди училище научават. И това е най-малкото.
В същото време от както свят светува, най-истинското учене е през преживяване, а за преживяването не трябват много учебници и тетрадки.
Няма нужда да откриваме топлата вода отново. Има нужда да започнем да я ползваме правилно и в наша полза.
– Определяте ли като позитивна промяна увеличението на учителските заплати по време на правителството на „Продължаваме Промяната“…Как усещате ефекта от това?
– Определено е позитивна промяна. Това би накарало един млад, амбициозен, знаещ и можещ човек вместо да избере работа в кол-център да избере работа в училище.
Аз съм пример за това. Въпреки огромната ми мотивация да преподавам и да съм с учениците си, ако с тази работа не успявам да покрия най-насъщните си месечни разходи, то как да я избера? А всички знаем какви са разходите в България за квартира, храна, ток, облекло, пътуване.
– Да се върнем към политическата кампания. Личното послание на учителя Емил Соколов към избирателите от Бургас и региона какво е?
– Днешните деца са утрешните управляващи, работещи, помагащи, променящи България. Това, на което ги научим днес, ще виждаме и ще живеем утре. Ученето не е само в училището, учим ги като сме активни, като участваме, за да променяме града си, като се грижим за дома си, като избираме всеки ден да постъпваме честно, разумно, отговорно.
Качественото образование за всички деца трябва да бъде национална кауза, а не лична привилегия.
– Защо хората да гласуват за вас и за „Продължаваме Промяната“? Какво би променил в живота им този избор?
– Нека първо да кажа защо хората трябва да гласуват. Защото, когато не го правят се отказват от това да участват в общата ни работа.
А да гласуват за мен смея да ги призова, защото чувствам огромното си желание да вложа всичките си знания, умения, ентусиазъм, младежка сила, въображение и разум, за да променяме града си, държавата си, условията на живот на всички ни.
Да се върнеш в България е обич, но да останеш е отговорност. Тук е моят дом.
Знам, че хората в „Продължаваме Промяната“ са като мен. Искаме да сбъдваме мечтите – нашите, на семействата ни, на близките и приятелите, на съгражданите ни, на сънародниците ни.
