Изтощителна двугодишна суша в Кения унищожи 2% от най-редките видове зебри в света и също така увеличи смъртните случаи на слонове, тъй като климатичната криза оказва своето влияние върху дивата природа на източноафриканската нация, пише „CNN“.
Гниещи на земята трупове на животни – включително жирафи и добитък – се превърнаха в обичайна гледка в Северна Кения, където безпрецедентни сухи периоди разрушават вече изчерпаните хранителни и водни ресурси. Зебрата Греви, най-редкият вид зебра в света, е най-тежко засегнатият вид от сушата.
Основателят и изпълнителен директор на Grevy’s Zebra Trust, Белинда Лоу Маки, обясни пред „CNN“, че смъртността на вида ще нарасне само ако в региона не падне значителен дъжд. Тя заяви:
„Ако наближаващият дъждовен сезон се провали, зебрата на Греви е изправена пред много сериозна заплаха от глад. От юни загубихме 58 зебри на Греви и случаите на смъртност нарастват, тъй като сушата се засилва.“
Дори най-устойчивите на суша животни са засегнати. Едната е камилата, за която е известно, че преживява дълги периоди без вода.
„Камилите са ценен ресурс за много хора в този регион“, смята Сузе ван Мееген, мениджър за реагиране при извънредни ситуации към Норвежкия съвет за бежанците в Източна Африка.
„Пустините на Кения … сега са осеяни с техните трупове.“
Кения е на прага на своя пети неуспешен дъждовен сезон и нейният метрологичен отдел прогнозира „по-сухи от средните условия“ за останалата част от годината.
Природозащитниците се притесняват, че много повече застрашени видове ще умрат.
„Ако следващите дъждове се провалят… можем да очакваме да видим значителен скок в смъртността на слоновете“, признава Франк Поуп, който ръководи базираната в Кения благотворителна организация за опазване на природата „Спасете слоновете“. Той коментира още:
„Виждаме стада, разделени на най-малки единици… докато се опитват да си изкарват прехраната. Телетата биват изоставяни, а възрастните слонове умират. Без дъжд други скоро ще ги последват.“
Тъй като сухият период продължава, други застрашени диви животни бързо изчезват.
Живот от дивата природа
Сушата също влошава бракониерството за месо от диви животни, което се е увеличило сред скотовъдните общности на север, тъй като сушата оказва влияние върху други източници на доходи. Маки казва, че зебрите на Греви са преследвани за месо, докато се скитат в селища в общността в отчаяно търсене на храна. И допълва:
„Сушата доведе до увеличаване на бракониерството на зебрата на Греви поради големия брой добитък, събиращ се в резервати за паша. Това доведе до междуетнически конфликт (понякога животните попадат в кръстосан огън) и бракониерство, тъй като пастирите прибягват да живеят от дивата природа.“
Конфликтът между хората и дивите животни също подхранва убийството на десетки слонове, които са принудени да влизат в близък контакт с хората, докато преследват намаляващите източници на храна и вода, обясни папата от Save the Elephants. Пред изданието той изтъкна:
„Миналата година загубихме наполовина по-малко слонове заради конфликти с хората, отколкото заради бракониерството в разгара на кризата със слонова кост преди 10 години.“
Близо 400 слона са били погубени от бракониерство преди 10 години, най-високият брой в Кения от 2005 г., според доклад от 2012 г. на службата за дивата природа на страната.
Докато правителствените действия срещу търговията със слонова кост потушиха бракониерството на слонова кост в Кения, бракониерството за месо от диви животни продължава поради сушата и скока на цените на храните.
Най-тежката суша от десетилетия
От октомври 2020 г. четири последователни дъждовни сезона се провалиха в части от Кения и Големия Африкански рог. ООН е на мнение, че това е най-голямата суша в региона от 40 години. Повече от четири милиона кенийци са „продоволствено несигурни“ поради сушата и над 3 милиона не могат да получат достатъчно вода за пиене.
Grevy’s Zebra Trust казва, че помага на застрашените видове да оцелеят след сушата чрез допълнително хранене.
„Имаме по един специален екип за хранене във всеки от трите национални резервата (Самбуру, Бъфало Спрингс и Шаба). Средно използваме 1500 бали (допълнително сено) на седмица“, коментира Маки, добавяйки, че други видове като орикс и бивол също са се възползвали. Въпреки това интервенциите за слонове в мащаб, който би могъл да направи осезаема разлика, са трудни, заключва Поуп. Той изрази следното мнение:
„Осигуряването на нови източници на вода може да бъде контрапродуктивно, например причинявайки местно опустяване. Save the Elephants се концентрира върху подпомагането на местните хора да се защитят от конфликт (с бездомни слонове) и помага да се отговори на инциденти, когато възникне конфликт.“
Поуп също се тревожи, че когато дъждовете най-накрая дойдат, може да има по-малко трева поради прекомерна паша от добитък.
„По-голямо безпокойство е прекомерната паша, която започва да превръща крехкия пейзаж в пустиня. Когато дъждовете наистина дойдат, ще има по-малко трева, дори когато натискът върху пейзажа се увеличи.“
