Извънредната подкрепа по Временната рамка за държавна помощ даде възможност да се облечкат част от икономическите затруднения, които срещат земеделските стопанства. Страната ни приветства удължаването на това подпомагане до края на 2023 г. и иска таванът да бъде пропорционално вдигнат, каза заместник-земеделският министър Георги Събев по време на заседание на Съвета на Европейския съюз /ЕС/ по земеделие и рибарство в Люксембург. На него беше обсъден проект за изменение на Временната кризисна рамка.
Подпомагането е насочено към чувствителните сектори от родното земеделие и ще помогне за повишаване на тяхната социална и икономическа устойчивост, изтъкна Събев.
„Интензивният внос на слънчоглед от Украйна през последните 5 месеца предизвика намаляване на търсенето на български слънчоглед от преработвателните предприятия в страната. Невъзможността за своевременна реализация на продукцията и затрудненията, съчетано с високите разходи за производство води до липса на достатъчна ликвидност и нормално стартиране на есенната сеитба.“, разясни заместник-министър Събев и добави, че и животновъдният сектор също е нестабилен, цените на фуражите и енергоносителите продължават да се увеличават и завишените цени на животинската продукция не покриват нарасналите производствени разходи.
По време на заседанието беше дискутирана и темата за хуманното отношение към животните. Относно бъдещото преустановяване на систематичното умъртвяване на мъжки пилета в ЕС, позицията на България, споделена и от други държави членки, е новите правила да бъдат въвеждани поетапно, за да се избегнат значителни сътресения за животновъдния бранш.
За прилаганите мерки във ветеринарната и фитосанитарната област заместник-министър Събев посочи, че е необходимо да се гарантира тяхната финансова обезпеченост с оглед на стратегическото положение на нашата държава като външна граница на ЕС. Той уточни, че предложената редукция на процента съфинансиране, особено на мерки, които вече са планирани в националния бюджет и извършени, е изключително неприемливо за страната, и може да се окаже реална заплаха за надзора и ликвидирането на заболявания в бъдеще.
Във връзка с вноса на селскостопански стоки в Съюза от трети страни, Събев коментира, че за продукти, които се внасят в ЕС, следва да бъдат изпълнявани идентични на високите стандарти на ЕС за околната среда, хуманното отношение към животните, здравето на растенията и ветеринарните изисквания, които европейските производители са длъжни да спазват. Ако този принцип не се прилага, се създава нечестна конкуренция, а това е опасно за развитието на земеделския сектор и селските райони, допълни още Георги Събев.
Аграрният заместник-министър припомни, че за страната ни чувствителни въпроси продължават да бъдат вносът на мед, слънчогледово масло и птиче месо от Австралия и страните от МЕРКОСУР. Също така и защитата на географските означения като например Българско розово масло и Стралджанска мускатова ракия в споразумението за свободна търговия с Австралия. По повод споразумението на ЕС с Китай за взаимна защита на географски означения, Събев припомни, че азиатската страна става все по-сериозен производител на розово масло, така че за България е изключително важно Защитеното географско указание „Българско розово масло“ да бъде включено в най-кратки срокове като защитен продукт в Китай.
