Големият български писател академик Антон Дончев е починал днес. От Българската академия на науките /БАН/ припомнят, че той е роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. През 1948 г. завършва гимназия във Велико Търново, а през 1953 г. – „право“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Първите литературни опити на акад. Дончев датират още от юношеските години. Влечението му към литературата надделява дори когато става млад юрист. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане. Следват години на работа като редактор, журналист, сценарист и творец, автор на десетки разкази, статии, детски книги, сценарии за филми и телевизионни сериали. От сценарии на Антон Дончев са филмите „Калоян“, „Глутницата“, „От другата страна на огледалото“, петсерийния „Завръщане от Рим“, заснет с участието на Италия, шестсерийния „Милионите на Привалов“, заснет с участието на ГФР и ГДР и знаменитият филм „Време разделно“, с който Антон Дончев постига международна и национална популярност.
Първата книга с името на Антон Дончев е „Пробуждане“, написана на 25-годишна възраст в съавторство. Влечението към исторически романи е негова съдба. Следва „Сказание за времето на Самуила“, претърпяла 8 издания и над 500 000 екземпляра.
„Време разделно“ – романът, който неизменно се свързва с името на Антон Дончев, се ражда на един творчески дъх, за малко повече от месец, когато младият автор е на 33 години. Романът е многократно издаван и световно известен. Междувременно се раждат четиритомника „Сказание за Хан Аспарух, Княз Слав и жрецът Терес“, която той създава и изстрадва като творец в продължение на 13 години, както и поредица от романи като „Девет лица на човека“, „Николай Рьорих“, „Странният рицар на свещената книга“, „Легенда за двете съкровища“, „Трите живота на Кракра“, „Сказания за Александър Македонски“.
Романи, в които акад. Дончев представя историята през погледа на съвременник, съпреживява ценностите, които сближават хората от миналото и днес. В книгите му има много фактология, митология, история, народопсихология и други области на познанието, преминали през мъдростта и мисълта на писателя, през творческите импулси и вълнения. Това творчество ни дава право да разглеждаме акад. Антон Дончев като патриарх на съвременната българска литература.
През 2000 г. Дончев е избран за академик на Българската академия на науките. През годините той е получавал множество награди и отличия, между които: наградата за балканска литература „Балканика“, орден „Стара планина“ първа степен, Голямата награда на Софийския университет за литература и почетния знак на синя лента, Националната литературна награда „Йордан Йовков“ за 2005 г., Доктор хонорис кауза на УНИБИТ, Орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие за значими постижения в културата и в чест на неговата 80-годишнина, Доктор хонорис кауза на Бургаския свободен университет, Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ и др.
С кончината на акад. Дончев БАН, българският народ и култура загубиха един от най-видните си представители и изключително достоен човек.
Поклон пред светлата му памет!
