„Около 800 млн. лева са очакваните приходи от пътни такси, които държавата ще събере през 2023 г. Прогнозите са 550 млн. лева от постъпленията да са от тол такси, които превозните пътни средства над 3,5 тона заплащат за изминато разстояние. Останалата сума – около 250 млн. лева, се очаква да се генерира от продажбата на винетки за леки автомобили, които от 1 януари ще бъдат с 10% по-евтини.“
Това обяви директорът на Националното тол управление Георги Темелков по време на кръгла маса на тема „Две години тол система – плюсове и минуси, съобщиха от Ускоряване развитието и изграждането на автомагистралите в България чрез публично-частно партньорство. Необходими промени в политиката на таксуване“. Дискусията, организирана от Форум за балкански транспорт и Научно-технически съюз по транспорта, е под патронажа на министъра на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков.
„Въпреки трудностите има сериозен интерес към събитието. В МРРБ винаги подхождаме с внимание към мнението на експертите. Подобни събития трябва да се провеждат по-често, за да генерираме добри идеи за подобряване на държавната политика в сектора“, каза заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Захари Христов. Той приветства организаторите и участниците в кръглата маса от името на арх. Шишков. Във форума участваха още председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Иво Иванов, експерти от АПИ и Национално тол управление.
По време на форума Георги Темелков изрази надежда, че през следващите години приходите от пътни такси ще достигнат почти един милиард лева на година, каквито бяха и заявките при нейното създаване, като 2/3 от средствата ще са от тежкотоварния и транзитен трафик. Оптимизъм за това дават данните от постъпления, след като от 1 юли т.г. и второкласните пътища в страната са обложени с пътни такси за тежкотоварни автомобили.
„През последните три месеца за първи път от въвеждането на тол системата имаме повече приходи от тол такси, отколкото от е-винетки. 98 млн. лева са постъпленията от товарни автомобили, спрямо 75 млн. лв. от леки коли. Това е правилната логика и модел на работа на тол системата – този, който руши повече пътната инфраструктура, да плаща повече, а пътищата да се самоиздържат от тези такси“, отчете Темелков.
В хода на форума стана ясно, че данните от тол системата сочат, че на ден през България преминават около 16000 превозни средства между 3,5 и 12 тона и над 36000 превозни средства над 12 тона. 100% от територията на страната е покрита с контролни точки на тол системата, която освен от АПИ може да се ползва и от други институции за подобряване на пътната безопасност и контрола.
„Работим в близките години системата да може да се ползва за контрол за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и годишен технически преглед. Така ще отпаднат изцяло стикерите от предните стъкла и ще намалеят фалшивите прегледи и застраховки. Системата може да се ползва и от МВР за контрол на средната скорост, с което да допринесе много за намаляване на войната по пътищата и пътния травматизъм“, посочи Темелков.
Той допълни, че се очаква да бъдат сертифицирани и вградените на 100 локации в асфалта сензорни кантари, с които да се следи за претоварени камиони. Те дават точност до 98% на теглото, както и информация за посоката на движение на превозното средство. Системата позволява и извършване на контрол от структурите на Агенция „Митници“, „Гранична полиция“ и др.
Темелков отчете още, че за 2021 година са издадени 430000 електронни фиша за нарушения и 2000 наказателни постановления. От началото на годината до 30 септември електронните фишове са 373744, а наказателните постановления – 2684.
„Над 20 млн. лева са приходите от нарушения на водачи, които са установени да карат без винетка или тол такса. Практически Национално тол управление може да се издържа от наложените глоби, но не това е целта на системата“, обясни още той.
„Идеята на тол системата беше всяка стотинка от нея да бъде използвана за изграждане на пътната мрежа“, каза инж. Иво Иванов. Той допълни, че модернизирането и развитието на пътната инфраструктура през периода 2014-2020 г. е било силно ограничено в бюджета, който е бил в размер на 250 млн. лева годишно.
„По анализ на Световната банка, за да подобряваме всяка година поне 10% от републиканската пътна мрежа, е нужен бюджет от 1,5 млрд. лева – за рехабилитация, поддръжка и почистване през зимата“, заяви Иванов. И допълни, че към днешна дата заради повишението на цените сумата е над 2 млрд. лева.
„Благодарение на европейските фондове в момента изграждаме големи и важни пътни инфраструктурни проекти, но средствата винаги не стигат. Надявам се на повече приходи от тол системата, за да може през 2023-2025 г. да достигнем тези 10%“, допълни той. Инж. Иванов отчете, че след включването на второкласните пътища в обхвата на платената пътна мрежа за тежкотоварни автомобили, има увеличение от около 30% в приходите на месечна база. Очакванията са до края на годината от пътни такси да се съберат около 550 млн. лева.
По време на кръглата маса бе отчетено няколкократното повишаване на тежкия трафик от Турция към Западна Европа след началото на войната в Украйна, както и необходимостта от нови правила за проектиране на пътища у нас предвид тренда съвременните камиони, включително и тези на ток, да се произвеждат с по-голяма обща маса и да превозват повече и по-тежки товари.
