„Разработени са три варианта на бюджет за 2023 година. Отчитат се фискалните тенденции и поетите разходи през 2022 година. Базовият вариант е при непроменени политики като се запазва действието им. В приходната част са запазени данъчните облекчения. Продължаване на увеличен размер на данъчните облекчения за деца. Не се предлага въвеждането на нови политики и прекратяване на такива. При този вариант има осъвременяване на пенсиите съгласно швейцарското правило, като минималната работна заплата се запазва. Но дефицитът достига 6.6% от БВП и се нарушава закона за дефицита. Поема се и нов дълг от 16 милиарда лева.“
Това обясни при изслушването си в Народното събрание служебният министър на финансите Росица Велкова. По този начин тя отговори на внесен въпрос от групата на БСП за състоянието на държавната хазна през тази година и разработените проекти за държавен бюджет за 2023 година.
Що се отнася до бюджета за тази година Велкова подчерта, че има положително салдо за първите девет месеца на годината.
„Това не означава, че годината ще завърши на излишък, защото е планиран дефицит. Приходните администрации осъществяват ефективен контрол за данъчните приходи. Очакваме през декември да постъпят 2.6 милиарда лева от първо плащане за ПВУ. По отношение на разгодите очакваме икономия в размер на 1 милиард лева в частта „Капиталови разходи“ по ПВУ. В момента разходите там са 50 милиона лева и не очакваме да бъдат повече от 100 милиона лева. Но това ще натовари бюджета за 2023 година“, категорична беше министърът.
Велкова съобщи също така, че за украинските бежанци са били похарчени около 540 милиона лева, като 162 милиона лева от тях ще бъдат за сметка на преструктуриране на европейски средства.
„Планираният дефицит за 2022 година е 4.1%. На базата на преизпълнението в приходната част и реализираната икономия от 1 милиард лева очакваният дефицит е 3.4% на касова основа. На начислена основа очакваният е 5.4% от БВП“, разкри още финансовият министър. И допълни:
„Максималният размер на новият държавен дълг е 10.3 милиарда лева, чиято цел е да се гарантира ликвидността на държавния бюджет, за да се финансира дефицита. До встъпването в длъжност на служебния кабинет има 1.8 милиарда лева заеми от вътрешния пазар. В резултат на емисиите, които проведе служебното правителство към 19 октомври 35.3 милиарда лева, при максимално допустим размер от 38.5 милиарда лева. Нараства с 4.1 милиарда лева спрямо 31 декември 2021 година.“
От своя страна лидерът на БСП Корнелия Нинова призова да се спре с твърденията за финансов апокалипсис и беше категорична, че трябва да бъдат въведени таван на цените на тока, парното и водата, както и двете тарифи за електроенергията. Тя поиска преизчисляване на пенсиите и увеличаване на минималната работна заплата.
„Ние поискахме това изслушване и заради нашия труден опит в предишни парламенти. Притеснението ни е, че в такава ситуация някоя от парламентарните групи приемат времето като предизборно и започва наддаване. И искам да кажа към ГЕРБ да не се налага практиката на контактьори. Видяхме, че опитът с контактна група за правителство не дадоха резултат. Предложението за контактна група на Борисов за бюджета не е приемлива. Парламентът е мястото, където трябва да се приеме бюджет. Няма нужда от контакьори, които допълнително изкривяват парламентарната демокрация“, обърна се тя към групата на ГЕРБ-СДС.
Нинова поиска да знае за какво са били похарчени парите от излишъка. А за проектобюджетите за 2023 година тя е категорична, че умишлено са заложени по-малко приходи от реалното. И резерв за реализирането на социални политики има, защото те ще струват 2-3 милиарда лева.
