Гласовете на палестинските граждани на Израел често биват заглушавани или делегитимирани в шумната политика на страната. Въпреки това при предстоящите парламентарни избори те могат да бъдат ключът към излизане от закостенялата политическа „задънена улица“. Израелците ще гласуват за пети път в рамките на по-малко от четири години, пише „The Associated Press“.
Страната продължава да е разединена по въпроса дали бившият министър-председател Бенямин Нетаняху е в състояние да изпълнява задълженията си, докато е подсъдим за корупция. Проучванията сочат, че тази тенденция на тези нагласи в обществото почти не се е променила. Това, което може да наклони везните обаче, е гласът на една пета от израелските граждани, които са от палестински произход и имат семейни връзки в съседните територии, които Израел завладя през 1967 г. Избирателната активност сред тези гласоподаватели ще бъде от ключово значение, тъй като високият брой гласове може да обърне изборите в полза на опонентите на Нетаняху, докато спадът може да проправи пътя към завръщането на Нетаняху.
„Едва ли мога да си спомня поне една предизборна кампания, която да е зависела изцяло от гласовете на арабските граждани,“, коментира Арик Рудницки, който изучава моделите на гласуване на арабските граждани в Израелския демократичен институт.
Повечето социологически проучвания предвиждат исторически ниска избирателна активност сред арабските гласоподаватели, въпреки че отиващото си коалиционно правителство включваше в състава си арабска партия – първата в историята на Израел. Това първо участие в управлението не предизвика голямо вълнение сред избирателите, разочаровани от ширещата се престъпност, нарастващите разходи за живот и загубата на надежда за промяна в рамките на бавно развиващата се политическа система на страната. Това до известна степен беше в полза за Нетаняху, който през дългата си политическа кариера се е възползвал от етническото напрежение, за да насърчи подкрепата за националистическата си партия „Ликуд“, търсейки подкрепа от същите арабски избиратели, които е осмивал, за да увеличи шансовете на партията си.
Арабските партии биха могли да спечелят едва осем места в 120-членния парламент, сочат социологическите проучвания. Ако резултатите са достоверни, Нетаняху може да оглави стабилно правителство, което включва екстремисти, които наричат арабските депутати „терористи“ и искат да ги депортират. Чувствайки напрежението и спешността на ситуацията, арабските депутати полагат много усилия да мобилизират своите поддръжници да гласуват. Лозунги, които се разпространяват активно в арабските райони, призовават местните жители да гласуват.
Палестинците в Израел се ползват с правата на граждани, а някои от тях са достигнали до най-високите етажи на властта и бизнеса. Въпреки това те често се сблъскват с дискриминация в областта на жилищното настаняване, работните места и обществените услуги. Техните общности обикновено са по-бедни и по-слабо образовани от тези на израелските евреи. Избирателната активност сред арабите като цяло е по-ниска от тази на евреите.
Очаква се на изборите, насрочени за следващата седмица, избирателната активност сред арабите да бъде около 40%, а сред евреите – около 60%. Много арабски избиратели са скептични относно способността или желанието на своите лидери да осъществят осезаема промяна. Те също така смятат, че положението им в страната се е влошило заради закона от 2018 г., който кодифицира Израел като национална държава на еврейския народ. Освен това, те са разочаровани от безкрайния цикъл на израелско-палестинско напрежение, което често ги поставя в неизгодна позиция заради солидарността им с палестинците на Западния бряг, Газа и Източен Йерусалим – земите, които Израел завзе през 1967 г. Разочарованието се подхрани и от влизането на партията „Обединена арабска листа“ на Мансур Абас в коалицията. Въпреки че първоначално този ход беше приветстван, Абас не успя да докаже на избирателите, че може да постигне добри резултати, което задълбочи усещането им, че има политическа игра, която е нагласена срещу тях.
