Моля властите да обърнат внимание на този пост. Колко и да ме пришиват към групата на русофобите, на изменниците, натрупал съм опит и винаги отпред съм поставял интересите на България. Няма значение как ме възприемат, важното е да чуят какво им казвам.
Оставям настрана клишета, страсти, обиди. Светът е различен и отдавна съм свикнал да приемам различията не като повод за война и отрицание, а като поредно доказателство, че разнообразието в последна сметка е по-добро от диктата на едното мнение.
Обръщам внимание на безспорни неща.
1. Русия губи и няма начин да си върне инициативата. След Херсон това трябва да бъде ясно и на най-големия скептик по отношение на това къде лежи националният интерес. Визирам президента – цялата политика на въздържание, на неутралитет и прочие вариации на тема, „да не навредим на Русия“, отиват в историята като нелепости. Трябва да спасяваме репутацията на България в останалото време до развръзката, защото имаме натрупани пасиви от Турски поток, от военна помощ и бежанците.
Развръзката в Украйна не изключва и ранни преговори за примирие, но дори тогава, пак от значение ще бъде какво правим сега, защото и на преговорите няма вариант Русия да спечели територии и да не плаща репарации. Прекалено големи са разрушенията и Западът, колкото и да симпатизира на Украйна, няма да пропусне /пък и ние/ да превърнем отговорността на агресора в задължение да си плати масрафа. Това означава, да се секвестират в полза на Украйна активите на руската държава и държавни компании зад граница. Това като минимум.
2. Доколкото за това трябва да има правно основание, ще бъде нужно да се мине или през договореност с Русия, или през международен съд. Тепърва започва битката за историята, за това какво доведе до тази война. И в търсенето на виновни, нищо чудно и ние за пореден път да се отзовем, отново в една група с Унгария, в лагера на неудачниците и виновните, както беше след ВСВ. Както сега ни търсят отговорността за неспасяването на евреите в Македония. Можем да имаме своята истина, но фактът остава.
Последната опора на Путин, че Тръмп ще спечели падна. Няма вариант за повторение на вълната от путинизъм – тръмпизъм. Нито в САЩ, нито в Европа, нито у нас.
За това е важно да дадем цялата възможна помощ на Украйна включително самолети и то веднага. Няма никакъв проблем нито от гледна точка на текущото решение на проблема за охрана на въздушното ни пространство /слава богу, самолети от НАТО достатъчно/, нито пък с това да ускорим програмите за обучение на летци на Ф-16.
Повтарям, още веднъж за да се разбере, тази война няма да продължи дълго. Русия няма този ресурс, там всичко се разпада, икономика, армия, държавност. И времето до примирието е оставащият ни прозорец на последна възможност. Изключително важно е с какъв капитал ще влезнем в света след войната в Украйна.
Изпуснем ли го – ще си останем със съветското въоръжение и ще плащаме като попове за ново или употребявано. С други думи, този момент е последният, в който това оборудване – самолетите и другото въоръжение, може да има някаква стойност.
Последно, тъй като инстинктите на Радев и Стоянов са в съветското – руско време, е задължително Парламентът да вземе нещата в свои ръце и пряко да разпореди на изпълнителната власт да действа незабавно, като е контролира всяка седмица и Министерството на отбраната и Министерството на външните работи, на икономиката, финансите и МС.
Самият факт, че най-големият производител на боеприпаси в Източна Европа – България, започва директни доставки, включително на оръжейни системи, може действително да ускори края на войната с огромни ползи за всички.
Хайде, поне този път да не сме с губещата страна.
Като начало президентът Радев да поздрави Зеленски с възвръщането на Херсон. Това да направи и премиерът, след това лидерите на партиите. Не е трудно. Ориентирайте се. Не може цял живот в страх да живеете.
Източник: Илиян Василев, Facebook