48-ото Народно събрание прие декларация за присъединяването на България към Шенгенското пространство. В нея се заявява пълна подкрепа за усилията на правителството ни да постигне решение на Съвета на Европейския съюз /ЕС/ за членство на България в Шенген до края на годината. Депутатите се обръщат към парламентите на страните членки да подкрепят присъединяването на България към Шенгенското пространство, с което ще утвърдят принципите на равенство и недискриминация в ЕС. Българският парламент призовава Съветът на ЕС да приеме решение за пълно прилагане на разпоредбите на правото от Шенген по отношение на страната ни, с което да гарантира премахването на проверките по всички вътрешни граници на страната – сухопътни, въздушни и морски – от началото на 2023 г.
В текста се посочва още, че България е изпълнила критериите за присъединяване към Шенген още през 2011 г. и готовността ѝ е потвърждавана многократно от Съвета на ЕС, Европейската комисия /ЕК/ и Европейския парламент /ЕП/. Обръща се внимание на заключенията на мисията експерти на държавите членки под координация на ЕК тази година, която потвърди готовността на България да прилага успешно последните достижения на правото на Шенген. Изтъква се и значението на присъединяването към Шенгенското пространство за българските граждани, за бизнеса и за околната среда, с незабавен ефект върху облекчаването на граничните контролно-пропускателни пунктове с Гърция и Румъния и улеснени транспортни връзки за целия Европейски съюз.
Парламентът прие на първо четене промени в Закона за социалното подпомагане, внесени от Министерския съвет /МС/. Измененията предвиждат социалните помощи да се определят на база размера на линията на бедност за съответната година, определена с постановление на МС. В момента социалните помощи се определят на база на гарантиран минимален доход. Предлага се промените да влязат в сила от 1 юни догодина. С обвързването на системата за социално подпомагане с линията на бедност ще се изпълнят препоръките на ЕК и условията за активиране на Плана за възстановяване и устойчивост, свързани със схемите за минимален доход. Също така ще се създадат нужните условия за оптимизиране на системата за социално подпомагане – разширяване на обхвата на подпомаганите лица и семейства и увеличаване на размера на помощите, се посочва в мотивите към законопроекта.
Парламентът прие на първо четене изменения в Закона за семейни помощи за деца. Основният мотив, с който се аргументират промените, е нуждата от прецизиране на нормативната уредба, гарантираща правото на месечни семейни помощи за деца с един или двама починали родители. Промените са свързани с ясното и изрично регламентиране, че облекченият режим за отпускане на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование и месечни помощи за отглеждане на дете до година е приложим за тези и от двете възможни групи, се посочва в доклада на водещата комисия.
Депутатите приеха на първо четене изменения в Закона за висшето образование. С тях се дава възможност във висшите училища да се обособяват и създават научни институти, като самостоятелни юридически лица. Предвижда се и възможност на учениците – лауреати и медалисти от международни и национални състезания и олимпиади, проведени по време на втория гимназиален етап на обучението им, да бъдат приемани по право във висшите училища, извън редовното класиране.
