В раздирани от конфликти страни като Йемен и Сомалия опустошителните наводнения и суши убиват стотици хора и принуждават десетки хиляди да напуснат домовете си. Тези и много други страни от Близкия изток и Африка са сериозно засегнати от размирици и войни от няколко години насам. Сега климатичните промени са още една надвиснала беда за тези, които винаги са били на ръба на оцеляването.
По време на конференцията на ООН за климата, която приключи миналия уикенд в Египет, лидерите взеха решение да бъдат създаден нов фонд за подпомагане на бедните и уязвими страни, засегнати от климатичната криза. Държави като Йемен и Сомалия са сред най-бедните нации в света и са по-уязвими към последиците от климатичните промени, тъй като са по-малко способни да се адаптират към екстремните климатични условия. За сметка на това обаче, те изпитват сериозен недостиг на финансови средства, за да се борят с този проблем. За страните, засегнати от конфликти, е малко вероятно да получат финансова помощ, тъй като те нямат стабилни правителства, заяви Нисрин ел-Саим, председателка на Младежката консултативна група на ООН.
Робърт Мардини, генерален директор на Международния комитет на Червения кръст, също потвърди, че почти никаква част от финансирането, предназначено за борбата с изменението на климата, не достига до засегнатите от конфликти страни, защото вземащите решения за разпределянето на тези средства смятат, че е твърде рисковано да се инвестира там. Той предупреди, че най-лошото за йеменците и сомалийците тепърва предстои на фона на задълбочаващата се продоволствена криза в световен мащаб. По негови думи високопоставените лица, които вземат тези решения, трябва да преразгледат отново рисковете, тъй като са налице огромни разходи, които трябва да бъдат избегнати.
През 2022 г. една трета от населението на Йемен – 19 млн. души, няма да могат да си набавят достатъчно храна. През изминалата година тази цифра е била 15 млн. души. Сред тях са 161 000 души, живеещи в условия, които могат да бъдат определени като крайна бедност, по данни на Агенцията по прехраната на ООН. Децата и жените са най-засегнати, като 1,3 млн. бременни и кърмещи жени, както и 2,2 млн. деца под 5-годишна възраст са силно недохранени. От тях 538 000 деца страдат от тежко остро недохранване, съобщи Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси.
Йемен е разтърсван от жестока гражданска война от 2014 г. насам, когато подкрепяните от Иран бунтовници, известни като хути, завзеха столицата Сана, принуждавайки правителството да отиде в изгнание. Оглавената от Саудитска Арабия коалиция взе участие във войната в началото на 2015 г., за да се опита да възстанови международно признатото правителство и да го върне на власт. Конфликтът опустоши сериозно страната, създаде една от най-тежките хуманитарни кризи в света и с течение на годините се превърна в регионална война между Саудитска Арабия и Иран. До момента над 150 000 души са били убити, включително над 14 500 цивилни.
Положението в Сомалия е още по-лошо. Според ООН страната е тласната към остра продоволствена криза. Продължителната суша е довела до масов глад и смърт на стотици хиляди хора. Тази година страната преживя петия си пореден неуспешен дъждовен сезон, което е принудило най-малко 700 000 души да напуснат домовете си, твърди Мохамед Осман, икономически съветник на сомалийския президент. Той заяви още, че страната се нуждае отчаяно от 55,5 млрд. долара под формата на инвестиции и друг вид помощ през следващите 10 години, за да може да се възстанови от климатичните сътресения. Само през последните два месеца повече от 55 000 сомалийци са избягали от сушата и конфликта в съседна Кения, а според експерти броят им се очаква да достигне 120 000 през следващите няколко месеца.
Според представители на Червения кръст войната на Русия в Украйна също е удвоила предизвикателствата и разходите за живот на хората в засегнатите от конфликти страни, тъй като е налице е верижен ефект от международния въоръжен конфликт в Украйна. Всичко това е довело до рязкото покачване на цените на храните, електроенергията, торовете и други ключови стоки, напрягайки допълнително веригите за доставки.
Според Мохамед Осман сега са необходими повече усилия, за да могат засегнатите от конфликти държави да получат достъп до финансови средства извън новото предложено споразумение за компенсации. Пакетът е само една част от предложената „мозайка от механизми за финансиране“ за уязвимите към климатичните промени нации. Той призова да бъдат приложени иновативни начини за получаване на средства, включително инициативи за облекчаване на дълговете и помощ за изграждане на адекватни правителствени институции.
„Нито една страна не бива да бъде изоставена.„, заяви в заключение Осман.
