Признание от Афганистан: „Дрогираме гладните си деца, за да им помогна да спят“

Афганистанците дават на гладните си деца лекарства, за да ги успокоят – други са продали дъщерите и органите си, за да оцелеят, пише „BBC“. През втората зима, откакто талибаните поеха властта и чуждестранните средства бяха замразени, милиони са на крачка от глада. Абдул Уахаб споделя:

„Децата ни продължават да плачат и не спят. Нямаме храна. Така че отиваме в аптеката, вземаме таблетки и ги даваме на децата си, за да се чувстват сънливи.“

Мъжът живее точно извън Херат, третият по големина град в страната, в селище от хиляди малки кални къщи, което е израснало в продължение на десетилетия, пълно с хора, разселени и засегнати от война и природни бедствия. Абдул е ​​сред група от близо дузина мъже, които се събраха около нас. Попитахме колко от тях са давали лекарства на децата си, за да ги успокоят? Получихме следния отговор:

„Много от нас, всички ние.“

Гулам Хазрат опипа в джоба на туниката си и извади блистер с таблетки. Лекарствто е алпразолам – транквиланти, които обикновено се предписват за лечение на тревожни разстройства. Гулам има 6 деца, най-малкото на 1 година.

„Дори на него го давам“, споделя той.

Други са показали блистери с таблетки есциталопрам и сертралин. Те обикновено се предписват за лечение на депресия и тревожност. Лекарите са на мнение, че когато се дават на малки деца, които не получават адекватно хранене, лекарства като тези могат да причинят увреждане на черния дроб, заедно с множество други проблеми като хронична умора, нарушения на съня и поведението.

В местна аптека открихме, че можете да си купите пет таблетки от използвания наркотик за 10 афгана (около 10 щатски цента) или цената на парче хляб. Повечето семейства, които срещнахме, си поделяха по няколко парчета хляб всеки ден. Една жена споделя, че ядат сух хляб сутрин, а през нощта го потапят във вода, за да стане влажен.

ООН заяви, че в момента в Афганистан се разразява хуманитарна „катастрофа“. Повечето от мъжете в района извън Херат работят като наемни работници. Те водят труден живот от години. Но когато талибаните поеха управлението миналия август, без международно признание за новото де факто правителство, чуждестранните фондове, вливащи се в Афганистан, бяха замразени, което предизвика икономически колапс, който остави мъжете без работа през повечето дни.

В малкото случаи, в които успяват да си намерят работа, те печелят приблизително 100 афгана, или малко над 1 долар. Където и да отидехме, открихме хора, принудени да предприемат крайни стъпки, за да спасят семействата си от глад, пише изданието.

Амар (не е истинското му име) споделя, че е претърпял операция за отстраняване на бъбрека си преди 3 месеца и ни показа девет инчов белег – следи от шиенето все още са леко розови – минаващ през корема му от предната част на тялото към гърба му. Мъжът е на 20 години, в това, което би трябвало да е разцветът на живота му. Ние крием самоличността му, за да го защитим. Той разказа:

„Нямаше изход. Чух, че можете да продадете бъбрек в местна болница. Отидох там и им казах, че искам. Няколко седмици по-късно получих телефонно обаждане и ме помолиха да дойда в болницата. Направиха ми някои тестове, след което ми инжектираха нещо, което ме приспа. Бях уплашен, но нямах избор.“

За процедурата на Амар са платени около 270 000 афганистанци (3100 долара), повечето от които отиват за връщане на пари, които преди това е взел назаем, за да купи храна за семейството си.

„Ако ядем една вечер, не ядем следващата. След като продадох бъбрека си, се чувствам сякаш съм половин човек. Чувствам се безнадежден. Ако животът продължи по този начин, чувствам, че мога да умра“, признава той.

Продажбата на органи за пари не е нечувана в Афганистан. Случвало се е още преди превземането на талибаните. Но сега, дори след като са направили такъв болезнен избор, хората откриват, че все още не могат да намерят средства за оцеляване.

В гол, студен дом срещнахме млада майка, която сподели, че също е продала бъбрека си преди седем месеца. Семейството също е трябвало да върне натрупан дълг – пари, които са взели назаем, за да купят стадо овце. Животните загиват при наводнение преди няколко години, а членовете на това семейство загубват средствата си за препитание. 240 000 афганистанца (2700 долара), които младата жена получава за бъбрека си, се оказват недостатъчни да се покрие борча. Тя споделя:

„Сега сме принудени да продадем двегодишната си дъщеря. Хората, от които сме взели назаем, ни тормозят всеки ден, като ни казват: Дайте ни дъщеря си, ако не можете да ни върнете парите.“

Съпругът ѝ допълва:

„Чувствам се толкова засрамен от нашата ситуация. Понякога чувствам, че е по-добре да умра, отколкото да живея така.“

Отново и отново разбирахме за хора, които продават дъщерите си, пише медията.

„Продадох петгодишната си дъщеря за 100 000 афганистанци“, твърди Низамудин. Това е по-малко от половината от това, което струва един бъбрек, според това, което намерихме на земята. Той прехапа устни и очите му се насълзиха.

Достойнството, с което хората тук водят живота си, е пречупено от глада. Един от ръководителите на общността Абдул Гафар признава:

„Разбираме, че това е против ислямските закони и че излагаме живота на децата си на опасност, но няма друг начин.“

В един дом срещнахме 4-годишната Назия, весело момиченце, което правеше смешни физиономии, докато играеше с 18-месечното си братче Шамшула. Баща ѝ Хазратула каза:

„Нямаме пари да си купим храна, затова обявих в местната джамия, че искам да продам дъщеря си.“

Назия е била продадена, за да се омъжи за момче от семейство в южната провинция Кандахар. На 14 ще бъде изпратена. Досега Хазратула е получил две плащания за нея.

„Използвах по-голямата част от тях, за да купя храна и някои за лекарства за по-малкия ми син. Вижте го, той е недохранен“, разказва Хазратула, повдигайки ризата на Шамсула, за да ни покаже наедрелия му корем.

Зашеметяващото нарастване на нивата на недохранване е доказателство за въздействието, което гладът вече оказва върху децата под петгодишна възраст в Афганистан. Médecins Sans Frontières (MSF) отбелязва, че процентът на прием в техните заведения за лечение на недохранване в цялата страна се е увеличил с цели 47% тази година спрямо миналата. Хранителният център на MSF в Херат е единственото добре оборудвано съоръжение за недохранване, обслужващо не само Херат, но и съседните провинции Гор и Бадгис, където нивата на недохранване са се увеличили с 55% през последната година. От миналата година те са увеличили броя на леглата, които трябва да се справят с броя на болните деца, които трябва да приемат. Но въпреки това съоръжението почти винаги е повече от пълно. Все по-често пристигащите деца трябва да бъдат лекувани за повече от едно заболяване.

Омид е недохранен, има херния и сепсис. На 14 месеца той тежи само 4 кг (9 фунта). Лекарите ни споделиха, че едно нормално бебе на тази възраст ще тежи поне 6,6 кг. На майка му Аамна се наложило да вземе пари на заем, за да пътува до болницата, когато той започнал да повръща обилно.

Попитахме Хамеедулла Матовакил, говорител на талибанското провинциално правителство в Херат, какво правят, за да се справят с глада. И отговори оп следния начин:

„Ситуацията е резултат от международните санкции срещу Афганистан и замразяването на афганистанските активи. Нашето правителство се опитва да установи колко от хората са крайно нуждаещи се. Много от тях лъжат за състоянието си, защото смятат, че могат да получат помощ.“

Това е позиция, която той продължи да защитава, въпреки че му беше казано, че сме видели неопровержими доказателства колко лоша е ситуацията. Той също така подчерта, че талибаните се опитват да създадат работни места.

„Търсим да отворим мини за желязна руда и проект за газопровод.“

Едва ли това ще се случи скоро. Хората ни казаха, че се чувстват изоставени от талибанското правителство и международната общност. Гладът е бавен и тих убиец, ефектите му не винаги са видими веднага. Далеч от вниманието на света, мащабът на кризата в Афганистан може никога да не излезе наяве, защото никой не се интересува.