Само месец, след като си даде нови правомощия като потенциален доживотен лидер на Китай, Си Дзинпин е изправен пред вълна от обществен гняв, невиждан от десетилетия и предизвикан от неговата драконовска програма за „нулев COVID“, която скоро ще навлезе в четвъртата си година, предава „Асошиейтед прес“.
Демонстранти излязоха по улиците през уикенда в много градове, включително Шанхай и Пекин, скандирайки лозунги и изправяйки се срещу полицията. Редица университетски кампуси също се надигнаха на протести. Такива широко разпространени демонстрации са безпрецедентни от воденото от студентите продемократично движение през 1989 г., съсредоточено на площад „Тянанмън“ в Пекин, което беше смазано със смъртоносен отпор от страна на армията.
Повечето хора в протестите през уикенда съсредоточиха гнева си върху строгите пандемични блокировки, форма на виртуален домашен арест, който може да продължи с месеци и беше критикуван като нито научен, нито ефективен. Някои обаче скандираха също за падането на Си и на Комунистическата партия, която управлява Китай с железен юмрук в продължение на 73 години – критика, която се смята за бунтовна и наказуема с години затвор. Протестиращите изразиха разочарование от система, която нито работи според обещанията, нито отговаря на техните опасения.
Засега отговорът на властите е приглушен. Част от полицията в Шанхай използва лютив спрей, за да прогони демонстрантите, а някои протестиращи бяха задържани и откарани с автобус. Въпреки това огромният апарат за вътрешна сигурност на Китай е известен с това, че идентифицира хора, които смята за нарушители, и ги извежда от домовете им, когато малцина ги наблюдават.
Полицията в Шанхай също би, рита и закопча с белезници журналист от „BBC“, който снима протестите. Властите обясниха, че са го арестували за негово добро, „в случай че е хванал COVID от тълпата“, се казва в изявление на „BBC“. В съобщението пише:
„Не смятаме това за достоверно обяснение.“
Възможността за по-нататъшни протести е неясна и правителствените цензури прочистват интернет от видеоклипове и съобщения в подкрепа на демонстрациите. Междувременно централното правителство повтори позицията си, че мерките срещу коронавируса трябва да бъдат „целенасочени и точни“ и да причиняват възможно най-малко смущения в живота на хората.
Това обаче не изглежда да се отразява на местно ниво. Кадрите са заплашени да загубят работата си или да понесат други наказания, ако се появят огнища в техните юрисдикции, което ги подтиква да приемат най-радикалните варианти.
Неизбраното правителство на Си не изглежда да е прекалено загрижено за трудностите, които политиката носи след себе си. Тази пролет милиони жители на Шанхай бяха поставени под строги блокировки, които доведеха до недостиг на храна, ограничен достъп до медицински грижи и тежка икономическа криза. Въпреки това през октомври най-влиятелният служител в града, дългогодишен лоялен привърженик на Си, беше назначен на позиция номер 2 в Комунистическата партия.
Партията отдавна е наложила репресивно наблюдение и ограничения за пътуване на онези, които са най-малко способни да им се противопоставят, особено тибетци и членове на мюсюлмански малцинствени групи като уйгурите, повече от 1 милион от които са били задържани в лагери, където са принудени да се откажат от традиционната си култура и религията и се кълнат във вярност към Си.
Но протестите този уикенд включваха много членове на образованата градска средна класа от преобладаващата етническа група Хан.
Това е точно демографията, на която партията разчита, за да поддържа неписано споразумение след 1989 г., в което обществото приема автократично управление и липса на граждански свободи в замяна на подобрения в качеството на живот.
„Но сега прилагането на политиката на партията за „нулев COVID“ показва, че тя засилва своя контрол за сметка на икономиката, което означава, че старото споразумение е приключило“, коментира Хунг Хо-фунг от университета Джон Хопкинс в Балтимор. Той подчерта:
„Цялата ситуация отразява, че партията и хората се опитват да търсят ново равновесие и ще има известна нестабилност в процеса.“
За да се развие нещо от мащаба на протестите от 1989 г., ще са необходими ясни разделения в ръководството, които могат да бъдат използвани за промяна, смята Хунг. Си почти елиминира подобни заплахи на партийния конгрес през октомври, когато си даде нов мандат и напълни седемчленния постоянен комитет на Политбюро с лоялисти, изпращайки двама потенциални съперници в пенсия. Хунг поясни:
„Без ясния сигнал на разногласията на партийните лидери… очаквах този вид протест да не продължи много дълго. Невъобразимо е Си да отстъпи, а партията има опит в справянето с протести.“
Със своята политика за „нулев COVID“, наложена малко след като коронавирусът беше открит за първи път в централния китайски град Ухан в края на 2019 г., Китай сега е единствената голяма страна, която все още се опитва да спре всякакво предаване на вируса, вместо да се научи да живее с него. Това поддържа броя на заразените в Китай по-нисък от този в Съединените щати и други големи страни, но общественото приемане на ограниченията е изтъняло. Хората, които са под карантина у дома в някои райони, казват, че им липсват храна и лекарства.
Управляващата партия беше изправена пред обществен гняв след смъртта на две деца, чиито родители свидетелстват, че антивирусният контрол е възпрепятствал усилията им да получат медицинска помощ.
А броят на случаите продължава да расте, скачайки през последната седмица от по-малко от 30 000 на ден до 40 273 в понеделник. Докато Китай първоначално имаше силна програма за ваксиниране, тя загуби инерция от лятото.
Настоящите протести избухнаха, след като пожар в четвъртък уби най-малко 10 души в жилищна сграда в град Урумчи на северозапад, където някои жители са били заключени в домовете си от четири месеца. Това предизвика изливане от гневни въпроси онлайн за това дали пожарникарите или хората, които се опитват да избягат, са били блокирани от заключени врати или други пандемични ограничения.
Китай упорства с политиката въпреки критиките от обикновено подкрепящия ръководител на Световната здравна организация, който я нарече неустойчива. Пекин отхвърли забележките му като безотговорни.
А в неделя главният медицински съветник на Белия дом Антъни Фочи коментира, че мерки като спиране са предназначени да бъдат само временни. В предаването „Запознайте се с пресата“ на NBC Фаучи беше категоричен:
„Изглежда, че в Китай беше просто много, много стриктно извънредно блокиране, при което затваряте хората в къщата, но без привиден край на играта.“
И все пак Си Дзинпин, пламенен националист, политизира въпроса до такава степен, че излизането от политиката за „нулев COVID“ може да се разглежда като загуба на неговата репутация и авторитет.
„Нулевият COVID“ „трябваше да демонстрира превъзходството на „китайския модел“, но в крайна сметка демонстрира риска, че когато авторитарните режими правят грешки, тези грешки могат да бъдат колосални“, смята Андрю Нейтън, специалист по китайска политика в Колумбийския университет, който редактира изданието „The Tiananmen Papers“, във разказ отвътре относно реакцията на правителството на протестите от 1989 г. Нейтън продължава:
„Но мисля, че режимът се е притиснал в ъгъла и няма начин да се предаде. Има много сила и ако е необходимо, ще я използва. Ако можеше да се задържи на власт пред лицето на продемократичните демонстрации от 1989 г., може да го направи отново сега.“
