Д-р Олех Дуда, онкологичен хирург в болница в Лвов, Украйна, се намира по средата на сложна, опасна операция, когато чува експлозии наблизо, пише „Асошиейтед прес“. Миг по-късно светлините угасват.
Дуда няма друг избор, освен да продължи да работи само на светлината от фенерче. „Лампите светнаха отново, когато три минути по-късно се включи генератор, но ми се стори цяла вечност“, споделя лекарят. Пред „Асошиейтед прес“ той разказва:
„Тези съдбовни минути можеха да струват живота на пациента.“
Операцията по голяма артерия се провежда на 15 ноември, когато градът в Западна Украйна претърпява прекъсване на електрозахранването, след като Русия отприщи още един ракетен обстрел по електропреносната мрежа на Украйна, увреждайки почти 50% от енергийните съоръжения на страната.
Опустошителните стачки, които продължиха миналата седмица и отново потопиха страната в мрак, напрегнаха и разстроиха системата на здравеопазване, вече поразена от години на корупция, лошо управление, пандемията от COVID-19 и девет месеца война.
Планираните операции се отлагат; Досиетата на пациентите не са достъпни поради прекъсване на интернета; А парамедиците трябваше да използват фенерчета, за да преглеждат пациенти в затъмнени апартаменти.
Световната здравна организация заяви миналата седмица, че здравната система на Украйна е изправена пред „най-мрачните си дни във войната досега“, на фона на нарастващата енергийна криза, настъпването на студеното зимно време и други предизвикателства. В изявление регионалният директор на СЗО за Европа д-р Ханс Клуге коментира:с
„Тази зима ще бъде животозастрашаваща за милиони хора в Украйна.“
Той прогнозира, че още 2 до 3 милиона души могат да напуснат домовете си в търсене на топлина и безопасност и „ще се изправят пред уникални здравни предизвикателства, включително респираторни инфекции като COVID-19, пневмония и грип“.
Миналата седмица Киевският сърдечен институт публикува на страницата си във Facebook видео на хирурзи, опериращи сърце на дете с единствената светлина, идваща от фарове и фенерче, захранвано с батерии. Във видеото д-р Борис Тодуров, директор на института в столицата, казва:
Радвайте се, руснаци, дете е на масата и по време на операция светлините изгаснаха напълно. Сега ще включим генератора – за съжаление ще отнеме няколко минути.“
Атаки са засегнали и болници, и амбулаторни клиники в Югоизточна Украйна. В изявление от миналата седмица СЗО изтъкна, че са потвърдили най-малко 703 атаки между 24 февруари, когато руските войски нахлуха в Украйна, и 23 ноември. Кремъл отхвърли обвиненията, че се прицелва в цивилни съоръжения. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отново настоя миналата седмица, че Русия е насочена само към съоръжения, „пряко или косвено свързани с военната мощ“. Но само миналата седмица удар в родилно отделение в болница в Източна Украйна уби новородено и тежко рани двама лекари. В североизточната област Харков двама души бяха убити, след като руските сили обстреляха амбулаторна клиника.
В Лвов Дуда твърди, че експлозиите са били толкова близо до болницата, че „стените се тресяха“ и лекарите и пациентите трябваше да слязат в приюта в мазето – нещо, което се случва всеки път, когато звучи сирена за въздушна атака. В болницата, която е специализирана в лечението на рак, са извършени само 10 от 40 операции, планирани за този ден.
В наскоро превзетия южен град Херсон, останал без ток след отстъплението на руснаците, парализираните асансьори са истинско предизвикателство за парамедиците. Те трябва да носят неподвижни пациенти по целия път надолу по стълбите на жилищните блокове и след това да ги качват отново в операционните.
През Херсон, където започва да се смрачава след 16 часа часа в края на ноември лекарите използват челници, телефонни светлини и фенерчета. В някои болници ключово оборудване вече не работи.
Миналия вторник руски удари по южния град раниха 13-годишния Артур Вобликов и лекарите трябваше да ампутират ръката му. Медицински работници пренесоха тийнейджъра през тъмните стълбища на детска болница до операционна зала на шестия етаж. Д-р Володимир Малишчук, началник на хирургията в детска болница в Херсон, се оплаква:
„Дихателните апарати не работят, рентгеновите апарати не работят. … Има само един преносим ултразвуков апарат и ние го носим постоянно.“
Генераторът, който детската болница използва, се повреди миналата седмица, оставяйки лечебното заведение без никаква форма на захранване с електричество за няколко часа. Лекарите завиват новородените в одеяла, защото няма топлина, споделя д-р Олга Пилярска, зам.-началник на интензивното отделение.
Липсата на топлина прави операциите на пациентите трудни, допълва д-р Мая Мендел от същата болница. Тя е категорична:
„Никой няма да постави пациент на операционна маса, когато температурите са под нулата.“
В петък украинският министър на здравеопазването Виктор Ляшко заяви, че няма планове за затваряне на нито една от болниците в страната, независимо колко лоша става ситуацията, но властите ще „оптимизират използването на пространството и ще натрупат всичко необходимо в по-малки райони“, за да направят отопляването по-лесно. Ляшко обясни, че на всички украински болници са предоставени дизелови или газови генератори, а през следващите седмици допълнителни 1100 генератора, изпратени от западните съюзници на страната, също ще бъдат доставени на болниците. В момента болниците разполагат с гориво за седем дни, каза министърът.
Все още са крайно необходими допълнителни резервни генератори, допълни министърът. Ляшко подчерта:
„Генераторите са проектирани да работят за кратък период от време – три до четири часа, но прекъсванията на електрозахранването могат да продължат до три дни.“
В наскоро отвоюваните територии медицинската система се тресе от месеци на руска окупация.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски обвини руските сили в затваряне на медицински заведения в района на Херсон и плячкосване на медицинско оборудване – дори линейки, „буквално всичко“.
Д-р Олха Кобевко, която наскоро се завърна от превзетите райони на Херсон, след като достави там хуманитарна помощ, повтори забележките на президента в интервю. Кобевко изтъква:
„Руснаците откраднаха дори кърпи, одеяла и превръзки от медицински заведения.“
В Киев по-голямата част от болниците функционират, както обикновено, като през част от времето разчитат на генератори. Междувременно по-малките частни практики и зъболекарски клиники изпитват трудности да държат вратите си отворени за пациентите.
Д-р Виктор Туракевич, зъболекар в Киев, коментира, че трябва да пренасрочи дори спешни часове, тъй като прекъсванията на електрозахранването в неговата клиника продължават най-малко четири часа на ден, а генераторът, който е поръчал, ще пристигне след седмици. Туракевич споделя:
„Всеки лекар трябва да отговори на въпрос кого ще приеме с предимство.“
Освен всичко останало, прекъсванията на електрозахранването затрудняват също достъпа до онлайн досиетата на пациентите, а системата на Министерството на здравеопазването, която съхранява всички данни, е недостъпна, споделя Кобевко, който работи в западния град Черновци.
Дуда, онкологичният хирург от Лвов, издаде, че трима лекари и няколко медицински сестри от неговата болница са заминали да лекуват украински войници на фронтовата линия. Дуда изтъкна:
„Войната засегна всеки лекар в Украйна, било то на запад или на изток, и нивото на болката, с която се сблъскваме всеки ден, е трудно да се измери.“
