Ще бъда кратък, защото признавам, че тълкуването и анализа на Библията не са моята силна страна и не бих могъл да бъда пример за добър християнин.
В този текст ще разгледам герой, който се възприема като негативен символ в българската култура (а и не само българската) – Каин. Историята е известна: Каин и Авел били синове на Адам и Ева. Каин бил земеделец, а Авел – животновъд. Двамата принесли дар на Бога. Каин принесъл от това, което бил засял, а Авел – от първородните животни от стадото си. Бог погледнал благосклонно на дара на Авел, а на дара на Каин – не толкова благосклонно. Каин се почувствал обиден. Затова казал на Авел да отидат на полето. Там Каин нападнал брат си и го убил.
В Библията има много скрит смисъл и можем да я четем по различен начин. Така че краткият сюжет за Каин и Авел има няколко прочита, напр. че Бог не бил вегетарианец или че Авел е дал първородното, а Каин просто е дал нещо не толкова стойностно.
Заради историята с убийството на Авел, повечето християни възприемат Каин като символ на злото и завистта, пораждаща жажда за отмъщение.
Някои разглеждат Каин като символ на мъжкото начало, на материалното, а Авел – на женското, духовното. Авел е пастир, той приема живота такъв, какъвто е, не обработва, а отглежда. Каин работи на физическото поле, използва произведенията на своя труд.
В интерпретацията на Байрон Каин е романтичен герой – революционер на духа, бунтуващ се срещу божественото. И аз подобно на Байрон реших да преобърна смислово символите и да разгледам Каин като символ на бунта.
Каин се разбунтувал срещу несправедливата според него обида и убил брат си. Някои казват, че търсел възстановяване на справедливостта. Може и така да е… Но аз не бих го нарекъл така. Не мисля, че съществува изобщо справедливост в живота и човек трябва да е много наивен, за да я търси. Това е по-скоро реакцията на пренебрегнат човек, търсещ мъст, отколкото на човек с изострено чувство за справедливост. Аз съм на мнение, че търсенето на отмъщение в името на възстановяване на засегната справедливост, чест или истина, не е осъдително.
В такива ситуации можем да действаме като Авел – да си мълчим, да приемаме, че и другият е прав, но да не се интересуваме от него, важното е да се опитаме да угодим на началниците/висшестоящите. Или можем да се разбунтуваме като Каин. Изборът е наш.
Но всеки бунт бива наказван. Дори ако бунтовниците успеят да победят, те просто ще заменят един деспотичен режим с друг. По-силните мачкат и унижават по-слабите – това е закон на природата. И все пак трябва да се бунтуваш, дори и да е безмислено, да покажеш, че имаш някакво човешко достойнство. Неслучайно единствените весели песни при мексиканците били бунтовническите или поне така съм чувал.
Нека сега се пренесем в епохата на турското иго – робия, унижения и обиди. Пет века носим „срама по челото“, но не срама на Каин, а на Авел. Повечето хора са се страхували и не са били готови за въстания. Неслучайно Бенковски по време на Априлското въстание карал селяните да изгарят къщите си и да убиват случайно срещани турци и цигани, за да няма връщане назад.
Поведението на масите е като това на Авел – мълчаливо, не реагират, приемат всичко. Както казва българската поговорка от епохата на робството: „Преклонената главичка остра сабя не сече“. А личностите реагират като Каин. И тук изниква образът на Бойчо Огнянов или Иван Краличът, главният герой от Вазовия роман „Под игото“.
Огнянов е въплъщение на идеята за свобода. Той е водач на въстанието за независимост. Негови прототипи са Стоян Заимов и Васил Левски. Със своите непокорни действия Бойчо Огнянов е един достоен наследник на Каин.
Можем да сравним постъпките на Огнянов и с тези на друг библейски персонаж, Иисус Христос, който е възприеман като символ на саможертвата и спасението. Огнянов е готов да се предаде, за да спаси Соколов – несправедливо обвинен от турската власт; великодушен е дори към гнусна измет като Кириак Стефчов; връща се в Клисура, за да спаси Рада, която е подозирал в изневяра.
Заради готовността му за саможертва хората възприемат Бойчо Огнянов като светец: „Огнянов от герой ставаше мъченик и светец. Той мина в легенда. Бабичките палеха свещ за „великомученика Бойча“; поп Ставри му отслужи панахида в средата на панахидата за Хаджи Бойча“ (II част; I глава).
Подобно на Христос, Огнянов „възкръсва“ от мъртвите, и то няколко пъти.
Но и в Христос има нещо от Каин. Според теолозите Авел е праобраз на Христос. Но аз имам друго мнение. Смятам, че Каин е Негов праобраз. Христос също е бунтовник.
Да вземем например думите на Христос „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу“. Какво всъщност означават те? Казват, че това е защита на земните царе, но може да се разглеждат и като призив за въстание. Юдея е Обещаната от Бога земя и принадлежи на евреите, те трябва да се вдигнат с оръжие в ръка, за да извоюват свободата на родината си.
Или други думи на Христос: „Не мир дойдох да донеса, а меч“. Неслучайно от четирите канонически Евангелия Пазолини избира за екранизация книгата на Матей. Разбира се, тези думи не трябва се приемат буквално, но много често религията, вместо да донесе мир на земята, носи меч. В исторически аспект религията почти винаги е била въпрос на политика и нейното налагане на определена територия е изисквало сила. Владетелите винаги са очаквали от Църквата да укрепи тяхната светска власт. Изказвам моето мнение, не всички биха се съгласили с него.
Също така можем да сравним образа на Бойчо Огнянов и с Мойсей.
Зулумите и престъпленията, извършени от турците, карат Огнянов да избере не закона на Христос, а този на Моисей: „Отмъщение зверско, но оправдаемо и от бога, и от съвестта. Кръвожадност, но добра черта. Българинът пет века е бил овца – звяр да бъде е по добре. Човеците уважават пръча повече от козата, кучето – повече от пръча, кръволочния тигър – повече от вълка и мечката, и плътоядния сокол – повече от кокошката, която му дава превъзходна гозба. Защо? Защото олицетворяват силата, която е правото и свободата… Философията нека процъфтява; природата остая, каквато си е. Христос е казал: ако те плеснат от една страна, дай и другата. Това е божествено и се покланям. По-обичам Мойсея, който дума: зъб за зъб, око за око! Това е естествено и го следвам. Ето жестокия, свещения принцип, на който трябва да положим борбата си с тираните… Да имаш милост към немилостивите е така подло, както да я очакваш от тях…“ (I част; XXXIII глава).
Всъщност египтяните смятали Мойсей за бунтовник, а може би и Мойсей е този, който със своята дързост завършва делото на Каин. Египтяните стояли и се чудели откъде евреите имат такава смелост да се изправят срещу Фараона. „Пиянството на един народ“ може бъде сравнено с излизането на древните израилтяни от Египет (въпреки че това сравнение може да е повече или по-малко произволно).
Разбира се, Вазов едва ли е искал да каже, че Бойчо Огнянов е като Каин, защото за него Каин е отрицателен герой – „Каин умря! Христос възкресе!“ („Песни за Македония“, „Христос възкресе!“). Но като всяка творба можем да намерим в нея това, което авторът не е имал предвид, и мисля, че България е нямало да загуби Македония, ако сме били обладани от духа на Каин, а не да сме се правили на жертви като Авел.
Чрез настоящите разсъждения се опитах да представя заключението, до което съм достигнал сравнявайки библейската история с литературните герои и исторически личности, а именно: че трагедията на нашия народ е, че през тези 500 години на турското робство сме имали твърде много Авеловци и твърде малко Каиновци. Образът на Бойчо Огнянов е синтез от образите на Левски, Стоян Заимов, Христос и Мойсей, и на всички тях – общ прародител и праобраз според мен е Каин.
Източник: Диан Тодоров
