Днес Индия официално встъпва в ролята си на председател на Групата на 20-те водещи икономики (Г-20) за следващата година. Страната обяви, че ще постави климата на първо място сред приоритетите на групата.
Програмите за насърчаване на устойчивия начин на живот и финансовите средства, които нациите получават за преминаване към чиста алтернативна енергия и за справяне с последиците от глобалното затопляне, са някои от ключовите области, върху които Индия ще се съсредоточи по време на своето председателство, твърдят експерти. Според някои от тях Индия ще използва новата си позиция, за да повиши авторитета си в областта на климата и да влезе в ролята на „мост“ между интересите на индустриализираните и развиващите се страни. През последните години страната осъществи значителен напредък в постигането на целите си в областта на климата, но понастоящем тя е един от най-големите замърсители на планетата с вредни газове, които водят до прекомерно затопляне.
Г-20, съставена от най-развитите и влиятелни икономики в света, има динамично председателство, като всяка година различна държава членка отговаря за дневния ред и приоритетите на групата. Експертите смятат, че Индия ще използва „голямата сцена“ на председателството на Г-20, за да придвижи напред своите планове за климата и устойчивото развитие. Тя ще се съсредоточи върху мерките, които трябва да предприеме, в отговор на настоящите и бъдещите предизвикателства, породени от климатичните промени, твърди Самир Сарин, който ръководи базираната в Ню Делхи изследователска фондация „Observer Research Foundation“ (ORF).
Фондацията ще бъде в основата на Т-20 – група от мозъчни тръстове от 20-те страни членки, чиито участници присъстват и на срещите на Г-20. Сарин заяви още, че Индия ще насърчи осигуряването на парични потоци от богатите индустриални държави към развиващите се икономики, за да им помогне в борбата с глобалното затопляне, като например обещанието за отпускането на 100 млрд. долара годишно за чиста енергия и адаптиране към климатичните промени за по-бедните държави, което все още не е изпълнено, и неотдавнашното обещание към уязвимите нации, което гласи, ще бъде създаден фонд за компенсация на загубите и щетите, причинени от екстремните метеорологични условия.
Индия се стреми да се справи с проблемите си в областта на климата, като неотдавнашните ѝ вътрешни цели за преминаване към възобновяема енергия бяха по-амбициозни от целите, които тя представи на ООН като част от Парижкото споразумение, което изисква от страните да покажат как планират да ограничат затоплянето до температурните цели, определени през 2015 г. Анализаторите твърдят, че амбициите и действията на държавите в областта на климата, включително на Индия, не са в съответствие с температурните цели. Много от големите индийски индустриалци инвестират усилено в енергия от възобновяеми източници както в страната, така и в световен мащаб, но индийското правителство се готви да инвестира и в електроцентрали на въглища на стойност 33 млрд. долара през следващите четири години.
По време на конференцията на ООН за климата, проведена миналия месец Индия, която понастоящем е третият най-голям източник на парникови газове в света, предложи постепенно да се откаже от всички изкопаеми горива и многократно подчерта необходимостта от преразглеждане на глобалното финансиране на борбата с изменението на климата. Страната твърди, че не може да постигне целите си в областта на климата и да намали емисиите на въглероден диоксид без значително по-щедро финансиране от страна на по-богатите държави – твърдение, което тези държави оспорват.
Експертите смятат, че Г-20 ще разгледа внимателно и нови алтернативни начини за получаване на финансиране за борба с климатичните промени. Групата би могла да вземе пример от инициативата от Бриджтаун, предложена от министър-председателката на Барбадос Мия Мотли, която включва отпускане на големи суми от многостранните банки за развитие и международните финансови институции с цел подпомагане на страните да се адаптират към климатичните промени и да преминат към по-чиста енергия.
Очаква се Индия, в качеството си на председател, да се опита да допринесе за напредъка на дискусиите, посветени на тази инициатива. На развиващите се страни често се налагат по-високи лихвени проценти, когато теглят заеми от световните финансови институции. Реорганизацията на световното финансиране с идеята да се направи енергията от възобновяеми източници по-достъпна за развиващите се страни, е от ключово значение за ограничаване на изменението на климата. Идеята напоследък набира популярност сред развитите страни, като френският президент Макрон наскоро изрази подкрепата си за нея.
