Едни от най-вълнуващите и семейни празници са Коледа и Нова година. Традиционно българите си разменят подаръци и се събират край празничната трапеза. В забързаното си ежедневие повечето хора предпочитат да пазаруват онлайн. Така те спестяват време, пари и главоболия, обикаляйки по магазините. По време и след COVID пандемията в България има бум на електронната търговия.
Тръгвайки за лов на подаръци в мрежата, трябва да бъдете обаче доста внимателни. Онлайн търговията крие много рискове и неприятни ситуации, което може да помрачи празника ви. По този повод в редакцията на Искра.бг получихме сигнал за некоректен търговец и добре разработена схема в онлайн покупките. Потърпевшата сподели:
„Нямам много време да обикалям по магазините и пазаря предимно онлайн. Бях си харесала сет от две части, панталон и блуза, от магазин, но цената му беше доста висока. Ровейки се из интернет, случайно попаднах на обява в Базар OLX на същата дреха и реших да я поръчам. Обявата беше публикувана от жена. Първо писах в чат на обявата, но не видях отговор и затова реших да се свържа на посочения телефон. Разговорът протече съвсем нормално и жената се представи за търговец. След като провери наличността в склада, комуникацията се прехвърли във вайбър – избор на цвят, размер – стандартен по думите й, моите данни за доставка. Получих дрехата, с наложен платеж, преглед и тест. При отварянето всичко ми се стори наред, но не успях да го меря. Причината беше, че в този период от годината спедиторските офиси са препълнени с хора и нямах тази възможност. На няколко пъти питах съответния търговец от обявата за размера. Тя ме увери, че е стандартен, но явно за висок човек не попада в тази категория.“
По думите на потърпевшата клиентка, в началото е нямало съмнение за измама или некоректно отношение. В момента, в който тя е решила да върне покупката с наложен платеж /за нейна сметка/, е получила нападки и блокиране на телефона. Кореспонденцията е станала трудна с дадения търговец. Ето какво ни написа още:
„В началото нямах съмнение за нередност. Дойде едва, когато пуснах пратката обратно към изпращача. Свързах се с лицето от обявата и обясних, че дрехите не отговарят за стандартен размер, тъй като не ми става на дължина. Посочих, че куриерският офис беше препълнен и нямаше как да пробвам там, за което се извиних. Лицето от обявата ми отговори, че няма проблем и може да върна стоката до склад в София с наложен платеж и транспорт за моя сметка. Но когато попълваха данните на товарителницата при изпращането, спедиторът обърна внимание, че не е пристигнала от София, а от Варна и е пратена от мъж. Понеже в разговора, тя посочи София, реших отново да й се обадя, за да се уточним до кой склад и адрес. Не успях да се свържа. След първи сигнал веднага ми се отхвърляше разговорът, като зает номер. От куриерската фирма ми дадоха номера от товарителницата, който не съвпадаше с този от обявата. Този номер се оказа несъществуващ, а жената от обявата ме беше блокирала. Тук, вече разбрах, че става дума за измама.“
„Отидох в Комисия за защита на потребителите, но те ми казаха, че нищо не могат да направят, понеже не е посочено юридическо лице. Само тогава законът за онлайн търговията те защитава и имаш право да върнеш стоката в 14 дневен срок, независимо каква е причината. Тук става дума за търговец, който крие фирмата си, крие и истинските си имена, както и за необявен дропшипинг в обявата. Следващата ми стъпка е да сигнализирам икономическа полиция за нелегална търговия с цел укриване на данъци“, категорична е опарената потребителка.
Дропшипингът е сравнително нов бизнес, който навлиза в България. Той е метод да се продава продукт, който не притежаваш. Когато получиш поръчка, даваш адрес на доставчика и той го изпраща от твое име. След като клиента приеме пратката, се получава комисионна.
Човекът, занимаващ се с дропшипинг, определя крайната цена на стоката, като комисионната му е разликата от крайната цена с тази на търговеца. В този случай печалбата се облага с данъци от държавата по смисъла на надомната работа. Но у нас този метод е „побългарен“. Когато получиш поръчка, даваш данните за нея на доставчика, след това той изпраща продукта и получава плащането. След натрупана отредена сума за комисионна, се изплаща на дропшипинга. Това е начин и двете страни да укриват печалби и данъци.
В социалните мрежи има групи за дропшипинг както и на търговци, търсещи такъв тип услуга. Този вид онлайн търговия укрива доста умело печалбата си. Причината е, че търговецът не изпраща по куриер стока от името на дадена фирма, а като физическо лице, за да избегне облагането с данък. Националната агенция за приходите /НАП/ следят потока от пратки и за физически лица, но проблемът е, че се използват фалшиви профили към спедициите. Така търговецът си прибира необлагаема от данъци печалба.
Какви права имат потребителите при онлайн покупка?
Онлайн клиентите могат в срок до 14 дни от получаване на стоката да се откажат от сделката, като не е необходимо да посочват причина за това. Задължително условие обаче е да не е била употребявана, а само да е минала преглед. Препоръчително е да се провери дали има изрично посочен адрес за приемане на отказани покупки. Посочва се на товарителницата какво се съдържа в пратката и се оставя възможност за предварителен преглед, след това се сканира и се изпраща по имейл на търговеца и се запазва, като доказателство при възникване на спор относно надлежната на упражненото право на отказ.
До 14 дни от получаването на доказателство от потребителя, че е изпратил стоките обратно или най-късно от получаването им, търговецът е длъжен да възстанови заплатените от клиента му суми. Купувачът ще трябва обаче да заплати разходите за куриерската услуга по връщането на стоката, но само ако търговецът предварително е посочил това.
Полезно е да се знае, че търговецът може да прецени, че стойността на стоката е намалена в резултат от изпробване, различно от необходимото за установяване естеството, характеристиките и нормалното и функциониране и да ви върне само част от заплатената за нея сума.
Жената, подала сигнал до медията, посъветва:
„Искам да предпазя хората от тези търговци. Важно е да не пазаруват от нерегламентирани сайтове, да се възползват от всички дадени опции на доставката, да четат товарителницата и да избягват обяви от физически лица. Причината е, че няма ясни правила и закони за практикуването на онлайн търговията у нас.“
Профилът на онлайн продавача, след като клиентката си потърси правата, беше закрит.
Очакваме и вашите сигнали на iskra@iskra.bg