През 2004 г. Институтът за пазарна икономика /ИПИ/ представи първия си „Алтернативен бюджет“, като оттогава предлагат бюджетна рамка с ниски данъци и по-ефективни разходи, смели реформи и по-малка намеса на държавата, посочиха от институцията.
България ще започне новата 2023 година без пакет бюджетни закони, представени от редовно правителство и приети с парламентарно мнозинство. През октомври Министерството на финансите представи макроикономическа прогноза и съвсем общи разчети с предупреждение за огромни дефицити в периода 2023-2025 г. Служебното правителство не внесе редовни бюджети за 2023 г., но парламентът не може да бъде ограничен да приема промени в закони, които имат фискален ефект. Народните представители с ентусиазъм направиха десетки предложения, влошаващи допълнително бюджетното салдо – според първоначални оценки в мащаб от около или повече от 5% от БВП.
Това създава редица рискове в и без това изключително предизвикателната глобална ситуация. От една страна, така се поставя под въпрос фискалното управление с ясна политическа отговорност за бюджетното салдо и публичния дълг. От друга страна, в среда на затягане на паричната политика в глобален мащаб и значително нарастване на лихвите, допускане на дефицит от над 6% от БВП и нужда от над 48 млрд. лева нов държавен дълг до 2025 г. са крачка към пропастта, застрашавайки граденото вече 25 години доверие в българските публични финанси.
В търсене на изход екипът на ИПИ предлага стъпки за връщане към благоразумна фискална рамка, подкрепяща инвестициите и растежа чрез предвидими и ниски данъци при повече ефективност в разходите. Без да има представен от изпълнителната власт разработен подробен бюджет няма как да дадем детайлни изчисления по пера и политики – затова предлагаме принципи, подход и посока.
Считаме, че предлаганите от нас „котви“ за добро фискално управление в момента са без особена алтернатива. Ето накратко основите, върху които всяко смислено планиране трябва да стъпи:
Прилагане на фискалните правила:
Именно в такива моменти на политически турбуленции трябва да се осланяме на фискалните правила, разписани подробно в закона за публичните финанси. Към сегашната ситуация конкретно са относими преследването на средносрочна бюджетна цел от до 0,5% от БВП структурен дефицит, разходи по консолидираната програма до 40% от БВП, касов дефицит до 2% от БВП, нарастване на разходите с темпо до номиналния растеж на БВП.
Разумно бюджетно планиране:
Отчитаме, че стопанската динамика през 2023 г. е изключително трудна за предвиждане с всички произтичащи неопределености за потенциалните приходи в бюджета. Нашият анализ обаче показва, че почти без изключение в миналото макропрогнозите и очакванията за бюджетните постъпления впоследствие се разминават с реалността , като за някои данъци разликите се измерват в стотици милиони. Решението обаче не е да се политизира макроикономическото прогнозиране чрез партийни сметки „на коляно“, а да се прави бюджетно планиране за годината с базови политики и значителни буфери, които да дават гъвкавост в един или друг сценарий за икономически растеж, инвестиции, заетост, инфлация и т.н.
Твърд таван на бюджетния дефицит:
Независимо от несигурността и основанията да очакваме сериозно забавяне на стопанската активност в основните ни търговски партньори догодина, България е далеч от икономическа криза. Адаптирането на индустрията към новите условия на външните пазари, динамиката на износа на стоки и услуги, ниската безработица към момента дават основание да считаме, че дори при влошаване на конюнктурата през 2023 г. може да се очаква ръст на публичните приходи, а това дава пространство за реализиране на разходни приоритети при нисък дефицит – именно следвайки реперите на споменатите вече фискални правила.
Помощи само за нуждаещите се:
В наличното бюджетно пространство правителството и едно бъдещо управляващо мнозинство трябва да търсят ефективност на разходите. При социалните трансфери водещ принцип е насочеността – ако програмите не са прицелени, те струват стотици милиони без да подкрепят най-нуждаещите се, за което вече многократно сме писали. Заедно с това, при голяма непредвидимост в очакванията за бъдещата инфлация – тя може да се задържи висока, но при по-рязко свиване на икономиките заради действията на централните банки е възможно и бързо да спадне – не трябва да се залагат големи ръстове в разходите за издръжка и заплати в обществения сектор, както и пенсии и социални трансфери. Алтернативата са еднократни целенасочени мерки за най-силно засегнатите – например за домакинства в затруднение да покриват енергийните си разходи, а потенциални увеличения да се оставят за бъдеща актуализация след изясняване на глобалните макро тенденции към средата на 2023 г.
Премахване на данъчните преференции, които пробиват данъчната система:
Трябва да се прекратят популистките действия, разрушаващи предвидимостта и устойчивостта на данъчната система. Още от пандемията, но с особена интензивност през последния месец се предлагат най-различни данъчни преференции и диференцирани ставки за „специални“ стоки, услуги или бизнеси, които имат спорен ефект върху икономическата среда или подобряване на живота на бедните и уязвимите, но за сметка на това подкопават събираемостта на данъчните постъпления от ключови за фискалната стабилност данъци.
Спиране на енергийните помощи за бизнеса на калпак:
Фискалната устойчивост зависи и от разумно, справедливо и балансирано решение по някои политики, достигнали огромно макроикономическо измерение. Ситуацията на енергийния пазар в Европа значително размести някои икономически и потенциално бюджетни параметри – така например, плащанията към всички предприятия, без значение дали са засегнати неблагоприятно от енергийната криза, достигат милиард лева на месец, а заради дерогацията за използване на руски нефт, рафинерията на Лукойл в Бургас генерира допълнителни печалби от над 200 млн. лева на месец. И двата казуса са възможност – вече писахме за това тук и тук – за допълнителни приходи в бюджета, с което значително да се подобри бюджетното салдо.
Ускоряване на реформите:
В заключение, приходите зависят от икономическия растеж – всичко, което води до повече инвестиции, производство, заетост, повишаване на заплатите увеличава потенциалните постъпления в бюджета и така свива дефицита. Казано иначе – фундаментално правилните и полезни политики са винаги добри и може да се очакват добри резултати, независимо от политическата конюнктура. Затова за пореден път ще припомним, че реформите, утвърждаващи върховенство на правото, са крайъгълен камък за доверие и добра инвестиционна среда. Ясен политически ангажимент чрез реални действия, подготвящи България за присъединяване към еврозоната, е друга котва на предвидимостта. Едновременно с това, десетки отделни структурни реформи, в голямата си част описани с график и в НПВУ, могат да променят отделни фрагменти от бизнес средата и ефективната на работа на институциите, а оставянето на 2 % от подоходния данък в общинските бюджети могат да дадат шанс за по-добро качество на живот в регионите.
