Министерският съвет прие Иновационната стратегия за интелигентна специализация

0
33
Министерство на иновациите и растежа
Министерство на иновациите и растежа. Снимка: МИР

Министерският съвет /МС/ прие Иновационната стратегия за интелигентна специализация. Тя е изготвена от Министерството на иновациите и растежа /МИР/. В нея има пет приоритетни тематични области, които да развият капацитета на страната ни – IT, мехатроника и микроелектроника, биоикономика и биотехнологии, креативни индустрии и дигитализация и кръгова и нисковъглеродна икономика.

Стратегията е едно от ключовите условия за предоставяне на България на достъп до ресурсите до двете европрограми за България по линия на МИР – Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 г. /ПКИП/ с бюджет 3 млрд. лв. и Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 г. /ПНИИДИТ/ с бюджет малко над 2 млрд. лв. Общият бюджет на програмите е над 5 млрд. лв.

За да се възползва бизнесът максимално от финансиране по предстоящите процедури по тях, следва да се насочи приоритетно към петте тематични области, които ИСИС предвижда. Това ще носи предимство на българските предприятия при оценяването им след кандидатстване по мерките от програмите.

Стратегията дефинира пет тематични области, в които България разполага с конкурентно предимство и капацитет за интелигентна специализация.

Първата е „Информатика и ИКТ“ – това е един от най бързо развиващите се сектори в икономиката, насочен към разработване на софтуерни и информационни системи, както и сектор с висок експортен потенциал, привличащ значителни чуждестранни инвестиции.

Втората е „Мехатроника и микроелектроника“ – обхващаща проектирането, технологията, производството и експлоатацията и приложението на мехатронните системи и интегралните схеми (чиповете) в широк спектър от сектори – информационни технологии, комуникации, автомобилостроене, машиностроене, аерокосмическа индустрия, земеделие, медицина, битова електроника и т.н. Пример за мехатронен подход с доказан потенциал за страната са автоматизираните машини и системите за роботизация и автоматизация.

Третата е „Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии“ – с насоченост към иновациите в областта на чистото производство/производството на биопродуктихрани, козметика, лекарства, произведени от български суровини и предлагане на медицински, лечебни и възстановителни услуги.

Четвъртата е „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“ – модернизиране на индустриите и бизнес секторите с творчески принос, обновяване на градските и селските райони, проектиране на продукти и услуги, произвеждане и дигитализиране на съдържание.

Петата е „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“ – намаляване на потреблението на ресурсите във всички икономически сектори и сфери на обществен живот, стимулиране на кръгова икономика (произведи-използвай- изхвърли), повишаване на ресурсната, и в частност, енергийната производителност при следване на принципите на кръговата икономика и стимулиране внедряването на нисковъглеродни, ресурсно ефективни и безотпадни технологии.

Визията на ИСИС е България да се развие като център за средно- и високотехнологични иновации в стратегически области с утвърден капацитет и пазарни позиции. Също така да подкрепи и утвърди като устойчива, модерна и иновативна предприемаческата екосистема в България. Сред основните цели на Стратегията е подобряване на научноизследователската система и иновационно представяне на предприятията.

Представеният проект на ИСИС е доразвито и актуализирано издание на документа от програмния период 2014-2020, разработено в съответствие с целите за устойчиво развитие на ООН и шестте приоритета на Европейската комисия за 2019- 2024 г. – Европейският зелен пакт, Европа подготвена за цифровата ера, Икономика в интерес на хората, По-силна Европа на световната сцена, Утвърждаване на европейския ни начин на живот и Нов тласък за европейската демокрация.

Освен обществено обсъждане на проекта на ИСИС, от страна на МИР са проведени и регионални срещи със заинтересованите страни по нея, преди приемането й, в София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен и Габрово.

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments