Общинският съвет в Бургас прие наредба, в която са разписани специфичните изисквания, на които трябва да отговарят сградите в различните части на града. Конкретните правила ще бъдат разработени тепърва, за което ще бъде необходимо финансиране. Именно поради тази причина някои от съветниците поискаха да знаят дали средства ще бъдат заложени в бюджета за 2023 година.
„Поздравления за мащабния труд, който стои зад създаването на този документ. За да не бъде само документ, а да се работи реално по тази мащабна програма. В бъдещия бюджет предвижда ли се някакво финансиране, за да можем да подкрепим този проект, защото доколкото разбирам идеята ви тя не е само комплексите ви да бъдат в различни цветове. Преди време, когато беше обявен проекта за Градската галерия, тогава доста съсловни организации протестираха и затова ще бъдат ли привлечени сега съсловни организации?“, посочи Красимир Калудов от „Средна европейска класа“ /СЕК/.
Отговори му кметът на Бургас Димитър Николов:
„Конкретни средства в бюджета не са предвидени, защото това са изисквания, които касаят собствениците на жилищни и нежилищни сгради. Конкретно община Бургас ще се съобрази. А към частните собственици ще бъдат налагани тези изисквания, както и в момента по отношение на сградите, които подлежат на въздействие по програмата за енергийна ефективност. Що се отнася до паметниците на културата там финансирането си остава. Когато собственикът откаже да приведе в такъв вид фасадата на сградата на улица „Богориди“, община Бургас го прави и после си възстановява средствата по съдебен ред. Не мога да не бъда доволен от тази програма, защото в голямата си част собствениците се съобразяват, въпреки че са много. Ние ги събираме, но най-трудната част е процедурата пред Министерството на културата. Но въпреки това с нашето медиаторство се случват нещата. Тези 20%, които отказват да се съберат, там влиза Община Бургас. Не е съвършен националният закон в това отношение. Ние черпехме опит от други държави, където законите са много тежки по отношение на собствениците. При нас е много по-либерален режима, но ние се съобразяваме и го спазваме.“
„Искам да изразя моето голямо удовлетворение, че днес разглеждаме тази наредба. Може би си спомнят някои от вас, че аз бях част от инициаторите за нея. Тогава дадохме 3-месечен срок на администрацията да ни я предложи, но оттогава минаха 2 години и половина. Но тази наредба няма да бъде пълна без необходимите стандарти към нея и те не включват само цветовете. Тези стандарти включват дори и вида настилка, която може да се използва по улици и тротоари, както и пейки и осветителни тела. Дори включват и шрифтовете, които трябва да бъдат марка на Община Бургас. А пък към нашата наредба в момента имаме само четири приложения и те касаят цветове и подземна свързаност. Стандартите трябва да бъдат изработени много добре, но за това трябва дълго време и администрацията едва ли може сама да го направи, а и това не е добре. Наредбата не трябва да се превръща в бухалка и според нея да бъдат забавяни и връщани проекти по собствено усмотрение. По наредбата трябва да бъдат предвидени пари и те няма да са толкова непосилни. Според разговорите, които съм водил със Съюза на архитектите, говорим за 300-400 000 лева. Затова ние трябва да заложим в бюджета една по-сериозна сума за проектиране. И всеки един инвеститор, когато дойде време да строи в Централна градска част, ще знае какво може да строи реално и как би изглеждала неговата бъдеща сграда“, каза от своя страна Георги Дракалиев.
Стоян Грозев също беше категоричен, че Община Бургас има нужда от такава наредба. Ето какво каза посочи той:
„Дали е хубава, лоша и дали има нужда от преработване, това е въпрос, който предстои, но такава наредба трябва да има. Но колкото повече се запознавам с нея, толкова повече неясноти виждам и нейното приемане е пресилено.“
„Аз не мога да си отговоря на въпроса дали е по-добре да се стремим да сме първата община след София, която е приела такава наредба, или да се стремим да имаме по-добър нормативен акт. Аз се обадих на Съюза на архитектите, сега те не знаеха и се появи техен представител, който дойде със своите коментари и забележки в Комисията по градоустройство. Затова според мен процедурата по обществено обсъждане на тази наредба не е била добра. Вярно е, че тя не е ретроспективна, но ще се отрази на разходите, които трябва да направят домакинствата в бъдеще. Освен това ако имаме голяма свобода на главния архитект, може да имаме висок корупционен риск. Но ще бъдат поставени и в равнопоставеност и хората, защото по силата на новите изисквания могат да кандидатстват и малки население места, но те няма да получат тези 5 точки за съгласуване с наредбата. И това не беше адресирано на комисиите. Може би е пропуснато като проблем, който ще възникне сега с кандидатстването за саниране“, посочи от своя страна Даниела Божинова.
В дебата се включи и Христо Панайотов от БСП:
„Много разсъждавах по темата с наредбата и първо стигнах до извода, че който не работи, той не греши. Но ако не предприемем тази инициатива и не излезем с наредба, може да ощетим гражданите на Бургас по някакъв начин. Отправям апел към администрацията нека всички тези наредби, които бяха дадени в оптимално бърз вариант да бъдат пуснати за обществено обсъждане. Факт е, че наредбата е важна, но да я изчистим и то бързо.“
„Това е една крачка за общината и тази наредба е плод на 3-годишен труд. Първият вариант на наредбата премина през доста варианти и аз няма да се съглася с онези, които казаха, че не е коментирана със съсловни организации. Напротив. Тя беше плод на един съвместен труд между общината и съсловните организации“, посочи пък зам.-кметът Чанка Коралска.
