Широко разпространената опозиция срещу инвазията на Русия в Украйна демонстрира силата на единен отговор срещу нарушенията на човешките права и има признаци, че властта се измества, тъй като хората излизат на улиците, за да демонстрират недоволството си в Иран, Китай и другаде по света. Това заяви водеща правозащитна група в четвъртък, цитирана от „Асошиейтед прес“.
През 2022 г. се появи „поредица от кризи с правата на човека“, но годината също така представи нови възможности за укрепване на защитата срещу нарушения, заяви „Human Rights Watch“ /HRW/ в своя годишен световен доклад за състоянието на правата на човека в повече от 100 държави и територии. В предговора към доклада от 712 страници действащият изпълнителен директор на групата Тирана Хасан пише:
„След години на колебания и често половинчати усилия в полза на цивилни, застрашени на места, включително Йемен, Афганистан и Южен Судан, световната мобилизация около Украйна ни напомня за изключителния потенциал, когато правителствата осъзнаят своите отговорности за правата на човека в световен мащаб.“
„Всички правителства трябва да внесат същия дух на солидарност към множеството кризи с правата на човека по света, а не само когато това отговаря на техните интереси.“
След инвазията на Русия в Украйна широка група държави наложиха широкообхватни санкции, като същевременно се обединиха в подкрепата на Киев, докато Съветът на ООН по правата на човека и Международният наказателен съд започнаха разследвания за злоупотреби, смята HRW.
„Държавите сега трябва да се запитат какво можеше да се случи, ако бяха предприели такива мерки след анексирането на Крим от Русия през 2014 г. или бяха приложили уроците другаде като Етиопия, където две години въоръжен конфликт допринесоха за една от най-лошите хуманитарни кризи в света“, смята още Хасан. За ситуацията в Етиопия, където силите на Тиграй подписаха споразумение с правителството в края на миналата година с надеждата да сложат край на конфликта, тя коментира:
„Правителствата и ООН осъдиха бързите убийства, широко разпространеното сексуално насилие и грабежите, но не направиха нищо друго.“
Базираната в Ню Йорк организация изтъкна демонстрациите в Иран, които избухнаха в средата на септември, когато Махса Амини почина, след като беше арестуван от моралната полиция на страната за предполагаемо нарушаване на стриктния дрескод на Ислямската република, както и протестите в Шри Ланка, които принудиха правителството на президента Готабая Раджапакса да подаде оставка и демократичните избори в Бразилия на президента Луис Инасио Лула да Силва срещу крайнодесния Жаир Болсонаро. Пред репортери при представянето на доклада в Джакарта директорът на HRW за Азия Илейн Пиърсън увери:
„Смелите хора отново и отново поемат изключителни рискове, за да излязат на улицата, дори на места като Афганистан и Китай, за да отстояват правата си.“
В Китай „Human Rights Watch“ подчерта, че засиленият фокус на ООН и други върху отношението към уйгурите и тюркските мюсюлмани в района на Синцзян е „накарал Пекин в отбранителна позиция“ в международен план, докато вътрешните протести срещу стратегията на правителството за „нулев COVID“ също включват по-широка критика на управлението на президента Си Дзинпин.
Тъй като много западни правителства се отвръщат от Китай по отношение на търговията с Индия обаче, Пиърсън ги предупреди да не пренебрегват досиетата на човешките права на премиера Нарендра Моди.
„Индия, при премиера Моди, също стана свидетел на много подобни злоупотреби, систематична дискриминация срещу религиозни малцинства, особено мюсюлмани, задушаване на политическото несъгласие, използване на технологии за потискане на свободното изразяване и затягане на властта.“
Една от най-големите хуманитарни кризи продължава да е в Мианмар, където военните завзеха властта през февруари 2021 г. от избраното правителство на Аун Сан Су Чи и оттогава брутално потушиха всяко несъгласие. Военното ръководство е взело повече от 17 000 политически затворници оттогава и е убило повече от 2700 души, според Асоциацията за подпомагане на политическите затворници.
„Human Rights Watch“ заяви, че мирните опити на съседите на Мианмар в Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия са се провалили и че освен че е забранил на военните лидери на страната да присъстват на своите срещи на високо ниво, блокът е „наложил минимален натиск върху Мианмар“.
Той призова Асоциацията на страните от Югоизточна Азия да се ангажира с опозиционните групи в изгнание и „да засили натиска върху Мианмар, като се присъедини към международните усилия за прекратяване на приходите от валута на хунтата и покупките на оръжия“.
Пиърсън отбеляза, че единственото трайно решение на ситуацията с бежанците рохинги би било да се търси отговорност от правителството на Мианмар за тяхното преследване и да се даде възможност на рохингите да се върнат безопасно.
„Повечето рохинги искат да се приберат у дома, но те искат безопасност, искат равно третиране, искат земята си обратно и искат извършителите на етническо прочистване и актове на геноцид да бъдат подведени под отговорност.“
HRW избра Индонезия, настоящият председател на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, като място за публикуване на доклада си с надеждата, че Джакарта ще използва възможността да накара групата да потърси отговорност от Мианмар за прилагането на своя мирен процес от пет точки, коментира още Пиърсън. Тя подчерта:
„Призоваваме Индонезия да използва ефективно председателството на АСЕАН за разрешаване на кризата в Мианмар. Отговорът на света на руската инвазия в Украйна показва какво е възможно, когато правителствата работят заедно.“
Във вътрешен план Пиърсън каза, че признанието на индонезийския президент Джоко Видодо в сряда за сериозни нарушения на човешките права у дома през последните десетилетия и обещанието да компенсира жертвите е „значимо“, но само като първа стъпка.
„Това, от което се нуждаем сега, занапред, е подходяща отчетност за жертвите на тези злоупотреби и истински ангажимент, занапред, за защита на човешките права.“
