Всеки втори (51%) гражданин на света вярва, че животът му е по-добър от този на родителите му. Това показва проучване на социологическата агенция „Gallup International“. Другата половина от запитаните е по равно разделена между тези, които оценяват живота си като по-лош (23%), и тези, според които той е същият (23%). 3% не могат да отговорят. Удовлетворението от стандарта на живот е ключов фактор за вярата на хората в това, че имат по-добър живот от родителите си. Но в някои богати региони, като Европа, това не е валидно в такава степен.
Очакванията за живота на днешните деца са предимно добри, но все пак по-неблагоприятни, ако ги сравним с нагласите спрямо живота на предишните поколения – 44% очакват по-добър живот за децата днес в сравнение с нашия живот, 28% очакват по-лош живот, 20% очакват същото качество на живот, а 8% не могат да отговорят.
По-възрастните хора са по-малко уверени в по-доброто бъдеще на следващото поколение. Да имаш повече пари, без изненада, дава и повече увереност в бъдещето – на индивидуално ниво. Но на национално равнище е по-различно – страните, които изпитват или са изпитвали трудности, са всъщност тези, които вярват по-силно в по-доброто бъдеще на следващото поколение. Отново без изненада.
Това е картината от специално изследване, проведено от световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ в 64 държави по света, което покрива над две трети от глобалното население (и над 90% държавите, където може да се проведе и публикува изследване на общественото мнение). Сондажът отбелязва 75-тата годишнина на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“.
На въпрос дали като цяло имат по-добър, по-лош или по-скоро сходен живот в сравнение с този на родителите си, на глобално ниво 51% отговарят, че животът им е по-добър, 23% – по-лош, 23% казват, че животът им е най-общо същият като на родителите, а 3% не могат да дадат отговор. Това са близо 30 процентни пункта разлика между позитивни и негативни възгледи за бъдещето.
Най-позитивна страна сред изследваните 64 държави е Виетнам – 83% избират отговор „по-добър живот“, а 4% посочват, че животът им е по-лош от този на родителите, което прави разлика от 79 пункта. Най-негативни са нагласите в Молдова (32% „по-добър“ живот, но и 45% – „по-лош“, които формират негативна разлика от -13).
На ниво региони, що се отнася до разликите между позитивни и негативни нагласи към живота в сравнение с миналото, най-позитивни са тенденциите в източна Азия/Океания (58% „по-добър“, 13% „по-лош“ или 45 пункта разлика), последвани от Северна Америка (58% „по-добър“, 17% „по-лош“), Субсахарска Африка и Южна Азия (56% „по-добър“, 24% „по-лош“ и 60% „по-добър“, 28% „по-лош“ – еднакви разлики, въпреки разликата в дяловете).
След това са Латинска Америка (47% „по-добър“, 19% „по-лош“), Европа (49% „по-добър“, 22% „по-лош“ с почти еднакви разлики от 27 и 26 пункта за страните от ЕС и европейските страни извън Съюза) и Близкия Изток-Северна Африка (47% „по-добър“, 25% „по-лош“). Западна Азия, представена тук от Афганистан, се отличава само с 1 пункт разлика (40% „по-добър“, 39% „по-лош“).
Сред страните, където Световната асоциация имаше възможност да проведе проучване, в подредба според разликата между отговори „по-добър“ и „по-лош“ живот, най-изявени положителни резултати бяха отчетени в Нигерия (81% „по-добър“ срещу 9% „по-лош“), в САЩ (60% „по-добър“, 15% „по-лош“), Мексико (57% „по-добър“, 16% „по-лош“), Русия (48%„по-добър“, 12% „по-лош“) и Индия (54% „по-добър“, 30% „по-лош“).
Очаквано, резултатите варират сред различните обществени групи според индикатори като доход на домакинството, образование и т.н. Например, групите с най-ниски домакински доходи показват по-скоро позитивни нагласи, които обаче не се отличават с особена величина на дяловете позитивизъм (42% „по-добър“, 29% „по-лош“ или разлика от 13 пункта), в сравнение с групите с най-висок стандарт на живот (62% „по-добър“, 16% „по-лош“). Най-образованите респонденти също са по-позитивни (33 пункта разлика) от тези с по-ниско образование (16 пункта разлика). Въпреки този най-общ модел, резултатите са и специфични за всяка нация, зависещи и от разнообразни исторически контексти.
На въпрос за живота на днешните деца, сравнен с нашия живот, мненията по света са като цяло по-сдържани в позитивизма – 44%, които очакват по-добър живот за децата днес. 28% са тези, които очакват по-лош живот за идващото поколение, 20% смятат, че животът на децата днес ще е същият като нашия и 8% не могат да преценят. Така, по света разликата между позитивните и негативните очаквания за живота на децата днес е 16 пункта. Въпреки това и с оглед на всички предизвикателства, пред които сме изправени (война, инфлация, пандемии, климатични промени), това ниво на положителни очаквания е по-скоро добра изненада.
Колкото по-възрастни са респондентите, толкова по-малко уверени са те в благоприятните перспективи на децата днес. Например, във възрастовата група 55+ структурата на отговорите е следната: 39% „по-добър живот“ минус 31% отговори „по-лош живот“ и относително малка положителна разлика – в сравнение със значителната положителна разлика от 22 пункта (48% срещу 26%) при групата под 35 г. Заради различия и проблеми в междугенерационния диалог, притеснения за света утре или каквото и да е, изглежда, че има пропаст между минало и бъдеще в нагласите на по-възрастните поколения.
По-богатите хора изглеждат и по-уверени в бъдещето, което могат да осигурят на децата си (24 пункта разлика сред демографските групи с най-високи доходи), отколкото по-бедните (11 пункта в обществените слоеве с най-ниски доходи). Но от друга страна, развиващите се страни са тези с по-голяма надежда – а не най-богатите страни (макар и това да не е и без изключения, разбира се).
Явно, положителната тенденция на развитие е по-важна от наличието на определен стандарт. Вероятно затова очакванията за бъдещето са най-високи (измерени чрез разликата между положителните и отрицателните очаквания) в европейските държави извън ЕС и Субсахарска Африка (и двете с разлики от 32 пункта: 54% „по-добър“, 22% „по-лош“ за европейските държави извън ЕС; 59% „по-добър“, 27% „по-лош“ за Субсахарска Африка), последвани от Южна Азия и Източна Азия/Океания (и двете с около 30 пункта 56% „по-добър“, 25% „по-лош“ за Южна Азия; 48% „по-добър“, 18% „по-лош“ за Източна Азия/Океания), Близкия изток и Северна Африка (28 пункта разлика; 52% „по-добър“, 24% „по-лош“), Латинска Америка (11 пункта; 40% „по-добър“, 29% „по-лош“), Северна Америка (8 пункта; 40% „по-добър“, 32% „по-лош“), ЕС (-4 пункта; 30% „по-добър“, 34% „по-лош“) и Западна Азия (36% „по-добър“, 42% „по-лош“).
Най-позитивно настроената страна сред изследваните е Нигерия (90% минус 6%), а най-отрицателно настроената е Словения (14% минус 53%). Сред големите страни, в които световната асоциация проведе изследване, очакванията за бъдещето на децата са най-високи (след Нигерия) в Русия (52% минус 10%), Мексико (48% минус 30%), САЩ (43% минус 31%) и Индия (43% минус 33%).
Комбинирането на двата въпроса дава още една перспектива. Например, Молдова показва общо 86 точки (45%, казващи, че животът им е по-лош от този на техните родители плюс 41%, очакващи по-лош живот на днешните деца), следвана в тази негативна класация от Северна Македония (82: 35% отрицателни оценки плюс 47% отрицателни прогнози), Афганистан (81), Сирия и Италия (78) и др.
Това най-негативно настроените страни в комбинация по двата критерия. Повечето от страните все пак са положително настроени и по двата въпроса, но ако се потърсят, например, страни с над 50% положителни отговори и по двата въпроса, Нигерия се откроява със 171 точки (81% положително настроени за днес плюс 90% с положителни очаквания за утре), следвана от Косово (162), Обединените арабски емирства (150), Гана (141), Пакистан (134) и др. Това пък са най-позитивно настроените страни в комбинация по двата въпроса.
Така, комбинацията на двата въпроса доказва още веднъж констатацията: развиващите се части на света споделят повече надежда, в сравнение с развитите. Националните и политически особености оставят своя отпечатък, но като цяло изглежда, че колкото по-близо са войната и бедите, толкова по-лоши са отговорите и по двата въпроса – както може и да се очаква.
Кънчо Стойчев, президент на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ коментира:
„Широко разпространеното съвременно вярване предполага, че ще живеем по-добре от предишното поколение и че следващото ще живее по-добре от нас. Но представете си обратното: че живеем по-зле от нашите родители и освен това децата ни ще имат живот, по-лош от нашия. Това означава две поколения с влошено качество на живот. И докато подобно настроение на мнозинството изглежда относително лесно обяснимо за страни като Афганистан, Молдова, Северна Македония и Сирия, то за Франция и Италия е истинско предизвикателство да бъде обяснено. Но въпреки значителната разлика в обясненията, общото и в двата случая е усещането за житейска криза. Ето защо изглежда, че комбинацията от нашите два въпроса определя всъщност точно мястото на гражданите по скалата на действителното удовлетворение от живота във всяка една от 64-те изследвани държави.“
Къде сме ние?
Българите явно гледат с носталгия към миналото, но и с надежда, макар и плаха, към бъдещето. Лошата оценка на настоящето явно е тази, която определя и двете.
Очакваният при българите негативизъм личи в нагласите към живота днес в сравнение с този в миналото. Разликата между тези, които смятат, че водят по-добър живот от поколението на своите родители (35%) и тези, които усещат живота си като по-лош в сравнение с този на родителите си (31%), е положителна: 4 пункта.
Но на фона на света и дори на не особено ентусиазираната ни Европа тези 4 пункта са малко. Близки до нашата страна са оценките за живота днес в Молдова, Франция и Италия, които също не показват завидна картина. Нашите съседи от Северна Македония, Румъния, Гърция, Сърбия изглеждат по положително настроени към живота днес.
За 27% от запитаните българи пък няма разлика между живота им и този на предходното поколение. 7% у нас не могат да преценят дали животът ни сега е по-добър от този на родителите ни.
Що се отнася до очакванията за живота на новите поколения в страната ни, нагласите са по-позитивни – както и в повечето страни по света, които оценяват настоящето или миналото си зле. Особеност у нас е, че нагласите за бъдещето на децата изглеждат (макар и минимално) по-позитивно отколкото нагласите за качеството на нашия живот сега, сравнен с този на предишните поколения.
У нас 37% очакват животът на децата днес да е по-добър от техния, 29% виждат в живота на днешните деца повече трудности, а 20% смятат, че поколението след нас ще има същия живот като нашия. 14% не могат да преценят. Така разликата между положително и отрицателно настроените за бъдещето на децата днес е 8 пункта в полза на тези, които очакват по-добър живот за поколението след нас.
По този показател страната ни се доближава до средните позиции в своеобразната класация на положителни и отрицателни нагласи за живота утре, макар че все пак си остава в долната част.
Очаквано, близки до нагласите в България са тези в Северна Македония, а и други държави от Източна и Централна Европа. Доста по-песимистични за бъдещето на децата днес пък са държави от Западна Европа като Франция, Германия, Италия и др.
