Политическият анализатор Емил Соколов написа в профила си в социалната мрежа Facebook публикация, в която обяснява защо на днешния 1 февруари отдаваме почит към жертвите на комунистическия режим у нас. Публикуваме я без редакторска намеса:
„Защо отдаваме почит на жертвите на комунизма?
Ами, просто е. На 9-ти септември 1944-та година Червената армия окупира България. Не я освобождава, а я окупира. С помощта на една чужда армия българските комунисти, пряко подчинени на Москва, заграбват цялата власт.
Всеки, който не е съгласен България да стане съветски сателит, бива обвинен във фашизъм, предателство и какво ли не. Няма значение, че фашизъм в България никога не е имало.
Зад Народния съд се крие брутална саморазправа с националния ни елит. Да, елит, защото личности и цели фамилии, които са отдали живота си на България, биват избити без съд и присъда, пратени в лагери или изселени. Такъв е случая със семейството на Вазов – фамилия на творци, общественици, генерали и т.н.
Репресиите целят да покажат какво ще се случи с всеки, който се противопостави на комунистическата власт. Саморазправата с тези, които мислят различно, не спира. Тоталитарният комунистически режим подлага на терор българското общество в продължение на 40 години. Жертвите на този престъпен режим са десетки хиляди. Тях помним днес и им отдаваме почит, че никога не са спирали да се борят за свободата на България.
Защо помним ли?
Помним, защото лъжата трябва да се нарича с истинското й име.
Помним, защото най-малкото, което можем да направим за жертвите на комунизма, е да им отдадем почит.
Помним, защото никога повече не трябва да допускаме български граждани да биват убивани в името на една чужда държава.
Помним, защото трябва да сме наясно, че Русия не е наш брат, а ни е навредила повече от всяка друга държава.
Помним, защото тези, които извършиха Народния съд, не се извиниха. Не признаха какво са направили.
Помним, защото днес все още има хора, които твърдят, че убийството на български граждани е било оправдано и наричат репресиите справедливост.
Помним, защото в България не е имало лустрация и по върховете на държавата още има хора, които са служили на комунистическия режим.
Помним, защото сме длъжни да познаваме историята си и да не повтаряме грешките й.
Помним и никога няма да забравим, защото за комунизма и амбициите на Русия, няма място в България.“
