„За да сме лидер в постигането на климатична неутралност, предприемаме мерки за ясен и плавен преход, но е важно да не забравяме, че нямаме време. Само в партньорство и съпричастно ще вземаме решения, които не само да гарантират енергийната ни сигурност, а да ни направят лидер по пътя към декарбонизация.“
Това коментира екоминистърът Росица Карамфилова по време на форума „Власт и бизнес заедно за чиста енергия“, организиран от вестник „Стандарт“. Според нея секторното законодателство е сред най-тежките теми в областта на водене на политиката по промяната на климата и фокусира върху новата схема за търговия с емисии, засягащи сектори като автомобилен транспорт и сграден фонд, или така нареченият „ETS2 схема“. Тя ще се прилага чрез облагане на доставчиците на горива за сградния сектор и за автомобилния транспорт. Предвижда се схемата да бъде въведена от 2027 г. на ниво ЕС, като съществува възможност за отлагане с една година в случай на високи цени на енергията.
„Това е ново предизвикателство, пред което ще бъдем изправени. Много важно е да се уточни, че предстои ЕК да разработи актовете за въвеждането и прилагането на тази схема. Ние като държава членка ще участваме активно в преговорния процес при разработването на прилагащите актове. С тях ще бъдат определени кои са задължените лица и ще се направи оценка на потенциалния ефект от прилагането на тази схема“, каза министър Карамфилова.
Във връзка със сградния сектор, по първоначални изчисления не се очаква значително намаление на емисиите на парникови газове, но на национално ниво липсват данни за дела на сградите, които се отопляват от различни видове енергоносители, коментира още тя.
„Затова в преброяването на Националния статистически институт за 2021 г. МОСВклиматична изисква и поставя такъв въпрос, за да може да имаме база за оценка“, уточни министърът.
България участва в търговете в общоевропейската тръжна платформа, припомни тя. Приходите се получават в реално време и се превеждат във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Освен това министърът припомни за приходите, които сме реализирали като държава, продавайки единици за намаление на емисии на Германия през 2022 г. съгласно механизма, предвиден в Решението за споделяне на усилията.
„Средствата, които получи страната ни, ще бъдат използвани за дейности за подобряване на енергийната ефективност на училища и детски градини“, каза тя.
Министър Карамфилова уточни, че в рамките на Схемата за търговия с емисии ангажиментите не са нито секторни, нито национални. От 2021 г. тя покрива над 10000 инсталации в енергоемките сектори за производство на електричество и топлина, петролни рафинерии, стомана, цветни метали, цимент, хартия, химикали, торове, стъкло, керамика, както и търговската авиация.
По отношение на целите, още през 2019 г. е приета от Европейския съвет общоевропейска цел за постигане на климатична неутралност на ЕС до 2050 г. Година по-късно беше прието повишение на колективната климатична цел на ЕС до 2030 г. от 40% на „най-малко 55 %“ спрямо нивата от 1990 г. Така се стигна до 15 законодателни акта от т.нар. пакет „Подготвени за цел 55“ (Fit for 55), които въвеждат мерки за постигането на повишената общоевропейска климатичната цел от „най-малко 55%“ до 2030 г. в сравнение с 1990 г., и очертават пътя към климатична неутралност до 2050 г.
В края на 2022 г. беше прието изменение на Регламента за разпределяне на усилията, като част от пакета „Подготвени за цел 55“. Промените предвиждат по-високи национални цели на държавите за намаление на емисиите в секторите извън Европейската схема за търговия с емисии (а именно автомобилен транспорт, вътрешен морски транспорт, сгради, селско стопанство, отпадъци и малки промишлени предприятия). Според постигнатото също в края на 2022 г. споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията, всички участници в Схемата в ЕС колективно следва да постигнат намаляване на емисиите с 62% до 2030 г. спрямо нивото им от 2005 г. По отношение на общите емисии на страната ни, към 2020 г. емисиите парникови газове на България са с 56,53% под нивото им от базовата година.
„С Решението за изпълнение на Съвета от 4 май 2022 г. за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост, страната ни е поела доброволен национален ангажимент за намаляване на емисиите на парникови газове от електропроизводството с 40% до 2026 г. в сравнение с 2019 г., въпреки че няма задължение, произтичащо от европейски или международни правни актове за определяне на национални цели по отделни сектори“, уточни в заключение министърът.
