Звуците на войната са се превърнали в ежедневие на този пазар, разположен на няколко километра от границата на Русия с Украйна. Чуват се експлозии в далечината. Репортер на „BBC“ е изпратен на място, за да види как живеят местните хора. Само на метри сергиите се виждат други сергии, които сега са превърнати в изкривен метал. Няколко дни преди това те са били поразени от миномет. Тогава пазарът е бил затворен, за да не пострада никой. След това до днес много от сергиите остават затворени и има съвсем малко клиенти. Пред някои от сградите са струпани чували с пясък.
В много части на Русия това прилича на виртуална война – конфликт, който се разиграва по телевизията, далеч от домовете на хората, но в Белгородската област на Русия войната е съвсем реална и се води съвсем наблизо. Раиса Александровна, която продава сладкиши тук, е загубила чувството си за сигурност.
„Никой не ни защитава. Когато хората се прибират вкъщи през нощта, не знаят дали на сутринта все още ще са живи и здрави,“, споделя Раиса пред BBC.
Всички, с които репортерът разговаря казват, че живеят в страх от украинския обстрел, но пропускат да споменат, че именно тяхната страна е нахлула в Украйна. Те потвърждават, че преди една година животът тук е бил тих и спокоен. И все пак те отказват да навържат логически всички факти и да обвинят открито Кремъл за случилото се.
„Ние трябваше да започнем тази военна операция. Това е правилното нещо. Просто трябваше да бъдем по-добре подготвени за нея. Трябваше веднага да привлечем хора в армията. Толкова много от нашите млади мъже умират. Няма да има за кого да се омъжат жените ни,“, настоява още Раиса.
В Белгород на оживена магистрала е издигната огромна буква „Z“ – символ на руската военна операция. През последните месеци в Белгород също имаше експлозии, включително на летището, в петролна база и при атака, насочена срещу електроцентрала. Жителите изведнъж са се оказали принудени търсят къде е сигурно да се укрият. В мазетата и сутерените на жилищните блокове са създадени убежища.
Разговорите в този град протичат подобно на тези на пазара, като повечето хора споделят пред медията, че сигурността се е превърнала в проблем едва след инвазията, самите те не обвиняват Русия. Изглежда сякаш тези хора имат психологическа защитна стена, която умишлено им пречи да свържат влошаването на ситуацията, свързана със сигурността, с решението на своя президент да атакува. Тази защитна стена е подхранвана от патриотичните послания на местно ниво. От билбордовете и рекламните пана в Белгород се виждат портретите на наградени руски военнослужещи, които са се сражавали в Украйна. Изображенията и лозунгите насърчават обществеността да се обедини за обща победа. Освен лозунгите по улиците, има и пропаганда по руската държавна телевизия. От сутрин до вечер новинарските емисии и токшоутата уверяват зрителите, че Русия е в правото си да действа така, Украйна и Западът са агресорите, както и че в този конфликт на карта е заложено цялото бъдеще на Русия. Посланията явно дават търсения резултат.
Годината на война и ожесточената украинска съпротива сочат, че сега, повече от всеки друг път в постсъветската си история, украинският народ цени своя суверенитет и независимост и е решен да се бори по всякакви начини, за да не се върне в орбитата на Москва. Междувременно Москва продължава да представя украинските високопоставени лица като неонацисти, а западните правителства като симпатизанти на нацистите. Всичко това само по себе си е честа препратка от страна на Кремъл към 40-те години на миналия век. Под ръководството на президента Путин националната идея се гради около Втората световна война – това, което повечето руснаци наричат Велика отечествена война. Те се гордеят особено много с победата на Съветския съюз в тази война и с огромната човешка цена на тази победа. Това е изключително емоционална тема.
Местна жена на име Олга, която ръководи църковен хор в Белгород, споделя, че се плаши много, когато градът е обстрелван. Когато репортерът й намеква, че това нямаше да се случи, ако не беше започнала „специалната военна операция“, незабавната й реакция е да спомене Втората световна война.
„Връщам ни към Великата отечествена война, която е била време на големи жертви. Винаги се правят жертви. Когато нашите мъже тръгват да се бият, те знаят, че могат да бъдат убити. Русия не е провокирала тази война. Руснакът ще ти даде ризата от гърба си. Русия не е нападнала Украйна. Руснаците са миролюбиви и щедри.“, твърди Олга.
