Измина седмица от смъртоносното земетресение в Турция и Сирия, при което пострадаха и загинаха хиляди хора. Но на фона на отчаянието се появиха и истории за „чудеса“. Ето една от тях.
Когато Некла Камуз родила втория си син на 27 януари, тя го кръстила Ягиз, което означава „смел“. Само 10 дни по-късно, в 04:17 ч. местно време, Некла била будна и хранела сина си в дома им в южната турска провинция Хатай. Минути по-късно те били затрупани под купчини отломки. Младата жена и семейството ѝ живеели на втория етаж на модерна пететажна сграда в град Самандаг. Тя казва, че това е „хубава сграда“, затова до онзи момент се е чувствала в безопасност там. В онази сутрин тя не е знаела, че районът ще бъде поразен тежко от земетресението, а почти всички околни сгради ще бъдат повредени или разрушени.
„Когато започна земетресението, исках да отида при съпруга ми, който беше в другата стая, и той искаше да направи същото. Докато се опитваше да дойде при мен заедно с другия ни син обаче гардеробът падна върху тях и за тях беше невъзможно да се движат. С усилването на земетресението стената се срути, стаята се разтресе, а сградата промени позицията си. Когато трусът спря, не разбрах, че съм пропаднала един етаж по-надолу. Извиках имената им, но нямаше отговор.“, споделя Некла.
33-годишната жена се озовала в легнало положение с бебето си на гърдите, което все още държала в ръцете си. Падналият гардероб до нея спасил живота им, като предотвратил смачкването им от голяма бетонна плоча. Тогава двойката не предполагала, че ще остане в това положение в продължение на почти четири дни.
Ден първи
Лежейки по пижама под развалините, Некла не вижда нищо друго освен „черна тъмнина“. Младата майка трябвало да разчита на другите си сетива, за да разбере какво се случва около нея. За нейно облекчение веднага разбрала, че Ягиз все още диша. Заради праха отначало изпитвала трудности. Постепенно обаче започнала да се успокоява и да се затопля. Некла твърди, че имала чувството, че под нея има детски играчки, но не можела да мръдне, за да провери или да се настани по-удобно. Освен гардероба, меката кожа на новородения си син и дрехите, които носели, тя не усещала нищо друго освен бетон и отломки.
В далечината се чували гласове. Опитала се да извика за помощ и да удари по гардероба. Когато това не помогнало, тя успяла да се докопа до малките парчета отломки, които бяха паднали до нея. Ударила с тях по гардероба, надявайки се, че ще се чуе по-силно. Страхувала се да удари повърхността над себе си, тъй като се бояла, че всичко може да се срути. Никой не отговарял. Тогава Некла осъзнала, че има вероятност никой да не дойде. По нейни думи била ужасена.
Живот под развалините
В тъмнината под развалините Некла изгубила представа за времето.
„Планираш много неща, когато имаш новородено бебе, а после изведнъж се оказваш под развалините,“, разказва тя.
Въпреки това жената осъзнавала, че трябва да се грижи за Ягиз, и успявала да го кърми в затвореното пространство. Тя споделя, че не е имало източник на вода или храна, до които да има достъп. В отчаянието си тя безуспешно се опитвала да изпие собствената си кърма.
Некла усещала грохота на бормашините над главата си, чувала стъпки и гласове, но приглушените звуци й се стрували далечни. Решила да пести енергията си и да мълчи, освен ако шумовете отвън не се приближат. Непрекъснато мислела за семейството си, за бебето, което лежало на гърдите ѝ, както и за съпруга и сина си, изгубени някъде сред отломките. Тревожела се и за това как са се справили другите ѝ близки по време на земетресението. Младата майка не вярвала, че ще успее да се измъкне от развалините, но присъствието на бебето ѝ дало основание да запази надежда. През повечето време той спял, а когато се събуждал и плачел, тя го хранела мълчаливо, докато се успокои.
Спасението
След повече от 90 часа, прекарани под земята Некла чула лай на кучета. Чудела се дали не сънува. Лаят бил последван от гласове.
„Добре ли си? Почукай веднъж, ако отговорът е „да“. В кой апартамент живееш?“, обадил се един от мъжете от спасителния екип, пристигнал на място в развалините.
В крайна сметка жената била намерена. Спасителите внимателно стигнали до нея, докато тя продължавала да държи Ягиз. Тъмнината била нарушена от светлината на фенерче, което блеснало в очите ѝ. Когато спасителният екип от пожарната служба на община Истанбул попитал на колко години е бебето, Некла не могла да каже категорично. Знаела само, че детето е било на 10 дни, когато е станало земетресението. След като предала Ягиз на спасителите, Некла е била изнесена на носилка пред очите на голяма тълпа. Не можела да разпознае нито едно лице. Докато я пренасяли към линейката, тя искала да се убеди, че и другият ѝ син е спасен.
След спасяване от развалините
Когато пристигнала в болницата, Некла била посрещната от членове на семейството си, които ѝ съобщили, че съпругът ѝ Ирфан, с когото живеела от шест години, и тригодишният ѝ син Йигит Керим са спасени от развалините. Те обаче били преместени в друга болница, тъй като са получили сериозни наранявания на краката и стъпалата.
Забележително е, че Некла и Ягиз не са получили сериозни физически наранявания. Те са останали в болницата в продължение на 24 часа за наблюдение, след което са били изписани. Некла нямала дом, в който да се върне, но член на семейството я завел в импровизирана синя палатка, изработена от дърво и брезент. В момента в нея има общо 13 души, като всички те са загубили домовете си. В палатката семейството се подкрепя взаимно, приготвя кафе на малка печка, играе шах и споделя истории.
