Хамид Якишикли чака пред купчината бетон, която е била неговата къща, след като земетресение опустоши дома му в древния град Антакия, пише „Асошиейтед прес“. Той и двамата му братя издържат на студените условия, с големи якета и вълнени шапки, чакайки спасителите да извадят тялото на майка им Фатма изпод развалините.
Откакто земетресението на 6 февруари унищожи територия в Турция и Сирия, оцелелите се събират пред разрушените къщи и апартаменти, отказвайки да напуснат.
Стотици сгради бяха превърнати в развалини, древни сгради лежат в руини, и улиците на историческия център на Антакия бяха блокирани от купища отломки и мебели, разделяйки града на малки блокове с апокалиптично разрушение.
Това беше най-смъртоносното земетресение в съвременната история на Турция. Над 2 милиона души са напуснали зоната на бедствието в страната, според турското правителство. Но тук, в най-засегнатия град, стотици все още чакат. На всеки ъгъл няколко души гледат купчина отломки, молят се за жена, сестра, син или приятел.
Якишикли, пенсиониран готвач, бил най-близък с майка си. Тя живеела точно под него. Той е бил вкъщи, когато е станало земетресението. Мъжът си спомня:
„Бяхме на третия етаж и просто се озовахме на земята.“
Апартаментът на майка му на втория етаж се оказва дълбоко под земята. Якишикли и братята му първоначално се опитали да се изкачат сред развалините в търсене на майка си. Един зърва главата ѝ през отломките — тя безжизнена, лежаща по гръб.
Неспособни да освободят тялото ѝ, за тях започва дълго чакане. Докато наблюдаваше как багер се е захванал да разрине останките на сградата зад дома му, Якишикли споделя:
„Не мога да бъда спокоен, ако не я погреба.“
Братята Якишикли спели, само когато багерите изгасят двигателите, на палатка, опъната в изоставено училище близо до бившия им дом. В палатката няма вода, ток и тоалетна. Мъжът продължава разказа си:
„Няма да се чувстваме добре, че си тръгваме. Трябва да я измъкнем и да я погребем и тогава ще видим какво трябва да направим.“
Братята Якишикли намират утеха в компанията на живите – и от време на време в смях, докато прекарват дните си в размяна на истории за своите пътувания.
Някои от чакащите се надяват на чудо. В сряда Абдулризак Дагли и съпругата му прочетоха Корана и вдигнаха ръце към небето, докато чакаха спасителите да открият сина им, съпругата му и изчезналото внуче. Тяхната 1-годишна внучка беше извадена жива от отломките пет дни след земетресението.
Други оцелели са отказали да се преместят, за да пазят спестявания, ценни вещи и домове. Някои търсят документи, за които се надяват, че могат да им помогнат да възстановят живота, който им е бил познат до момента. Други просто търсят спомени.
„Не можем да напуснем къщата си“, категорична е 46-годишната Гюлсен Донмез, която е оцеляла и сподели преживяното облегната на пластмасов стол в парк срещу разрушената ѝ къща. Тя заминава за няколко дни, но скоро се втурва обратно към срутения си дом.
„Има мародери, които вземат неща от домовете. Решихме да останем тук, близо до къщата, за да можем да я проверяваме през цялото време.“
Донмез, нейният съпруг, три деца и тяхното голямо куче са спали в парк, първо в един от малките щандове за храна, след това в празен павилион, който са напълнили с одеяла, за да се предпазят от студа. Жената държеше ръцете си на нагревател на дърва пред павилиона. Тъй като няма обществени тоалетни, тя се облекчава на открито. Гюлсен призна, че ще чака толкова дълго, колкото е необходимо, за да влезе в дома си и да вземе, каквото може. Междувременно тя е подала молба за полагащата им се от правителството палатка. Настаняването в такова убежище ще улесни достъпа до организирана помощ и ще започне търсенето на обезщетение. Но това чакане може да е дълго, тъй като Турция се бори да осигури подслон за стотиците хиляди нови бездомни.
В сряда доброволци раздадоха топла храна и хигиенни комплекти. Някои раздадоха цветя, за да развеселят един тъжен и мрачен град. Служители на общината почистиха улиците, някои с големи пукнатини, които се виеха през асфалта.
Хората са разпънали палатки на открити пространства, паркове или училища. Някои жители спяха в автомобили, паркирани близо до домовете им.
69-годишната Енисе Караали и нейният син Хайдар са прекарали няколко нощи в колата си пред бившия им офис за недвижими имоти, смачкани от отломки, а други са прекарали нощта в палатка близо до дома си.
„Живеех много добре. Загубих добър живот и го замених с подслон в кола или палатка“, коментира окаяното си състояние Енисе Караали, държейки купа с паста, предложена от доброволци, докато си спомняше за масата в трапезарията и къщата с градина.
В офисите си Хайдар Караали притежава документи, които доказват, че хората му дължат около 100 000 долара. Тя твърди, че няма да си тръгне, преди да ги извади изпод развалините и допълва:
„Ще изчакаме. Ще продължаваме да идваме и да си отиваме.“
