Днес руският президент Владимир Путин обвини западните страни в разпалването и поддържането на войната в Украйна, отхвърляйки, каквато и да е вина за Москва почти година след нахлуването на Кремъл в нейния съсед, което уби десетки хиляди хора, предава „Асошиейтед прес“.
В своето дълго отлагано обръщение към нацията Путин представи страната си – и Украйна – като жертви на западната двойна игра и каза, че Русия, а не Украйна, се бори за самото си съществуване. В петък преди първата годишнина от войната руският президент изтъкна:
„Ние не воюваме срещу украинския народ. Украйна стана заложник на киевския режим и неговите западни господари, които на практика окупираха страната“.
Речта повтори литания от оплаквания, които руският лидер често е предлагал като оправдание за широко осъжданата война, като същевременно се зарича за липса на военно изоставяне на украинските територии, които той незаконно анексира, очевидно отхвърляйки всякакви мирни предложения в конфликт, който събуди страховете от нова Студена война.
Русия нахлу на 24 февруари 2022 г. и се насочи към Киев, очевидно очаквайки бързо да превземе столицата. Но твърдата съпротива от страна на украинските сили – подкрепени от западни оръжия – върна войските на Москва назад. Докато Украйна си върна много области, първоначално завзети от Русия, двете страни затънаха в битки око за око в други.
Войната съживи старото разделение между Русия и Запада, даде нов живот на алианса на НАТО и създаде най-голямата заплаха за управлението на Путин, продължило повече от две десетилетия. Президентът на САЩ Джо Байдън, съвсем скоро след изненадващо посещение в Киев, беше в Полша във вторник на мисия да втвърди това западно единство – и планира собствената си реч.
Очакваше се наблюдателите да претърсят обръщението на Путин за всякакви признаци за това как руският лидер вижда конфликта, къде може да го отведе и как може да завърши той. Въпреки че конституцията изисква президентът да изнася речта всяка година, Путин така и не произнесе такава през 2022 г., когато войските му нахлуха в Украйна и претърпяха многократни неуспехи.
Голяма част от речта обхващаше стари теми – въпреки че Путин рязко увеличи напрежението с Вашингтон, като обяви, че Москва ще прекрати участието си в последния останал пакт за контрол на ядрените оръжия със Съединените щати.
Така нареченият Нов договор „СТАРТ“ ограничава броя на ядрените бойни глави с голям обсег, които те могат да разположат, и ограничава използването на ракети, които могат да носят атомни оръжия.
В речта си Путин предложи своя собствена версия на най-новата история, която отхвърли аргументите на украинското правителство, че се нуждае от западна помощ, за да осуети руското военно превземане. В речта, излъчена от всички държавни телевизии, Путин беше категоричен:
„Западните елити не се опитват да прикрият целите си, да нанесат „стратегическо поражение на Русия. Те възнамеряват да превърнат местния конфликт в глобална конфронтация.“
Той добави, че Русия е готова да отговори, тъй като „това ще бъде въпрос на съществуването на страната ни“. Той многократно е описвал разширяването на НАТО до включването на страни, близки до Русия, като екзистенциална заплаха за неговата страна.
Путин отрече, каквото и да е нарушение, въпреки че силите на Кремъл в Украйна нанасят удари по цивилни цели, включително болници, и са широко обвинявани във военни престъпления. На място в Украйна във вторник продължиха ожесточените битки и обстрели в източната и южната част на страната. Най-малко шестима души са загинали и още седем са били ранени през последните 24 часа, съобщи президентската канцелария на Украйна сутринта. Украинският губернатор на частично окупираната Донецка област Павло Кириленко, заяви:
„Животът на цивилните в региона се превърна в ад – те оцеляват под постоянен руски огън без вода и електричество.“
Много наблюдатели прогнозираха, че речта на Путин ще се отнася до конфликта на Москва със Запада – и Путин започна със силни думи за онези страни, които предоставиха на Киев решаваща военна подкрепа. Пред публика от депутати, държавни служители и войници, воювали в Украйна, Путин обясни:
„Те са тези, които започнаха войната. И ние използваме сила, за да сложим край на това.“
Путин също обвини Запада, че се прицелва в руската култура, религия и ценности, защото е наясно, че „е невъзможно да се победи Русия на бойното поле“. По същия начин той каза, че западните санкции няма да имат ефект, като каза, че „те не са постигнали нищо и няма да постигнат нищо“.
Подчертавайки очакването преди речта, някои държавни телевизионни канали пуснаха обратно броене за събитието, започващо в понеделник.
Тази година Кремъл забрани медиите от „неприятелски“ държави, списъкът на които включва САЩ, Великобритания и тези в ЕС. Песков изтъкна, че журналисти от тези страни ще могат да отразяват речта, като гледат предаването. По-рано той коментира пред репортери, че забавянето на речта е свързано с „работния график“ на Путин, но руските медии го свързват с неуспехите на руските сили. Руският президент отложи обръщението си към нацията и преди, през 2017 г. Миналата година Кремъл също отмени две други големи годишни събития – пресконференцията на Путин и много сценарийния телефонен маратон, където хората задават въпроси на президента.
Анализаторите очакваха речта на Путин да бъде твърда след посещението на Байдън в Киев в понеделник. Очаква се в собствената си реч по-късно във вторник Байдън да подчертае ангажимента на централноевропейската държава и други съюзници към Украйна през последната година.
Съветникът по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан коментира, че обръщението на Байдън няма да бъде „някакъв вид лице в лице“ с това на Путин и подчерта:
„Това не е риторично състезание с никой друг.“