След 10 години преговори нациите постигнаха историческо споразумение за защита на световните океани. Договорът поставя 30% от моретата в защитени зони до 2030 г. с цел – опазване и възстановяване на морската природа. Това беше постигнато снощи, след 38 часа преговори, в централата на ООН в Ню Йорк, предава „BBC“.
Преговорите се водят от години заради несъгласия относно финансирането и правото за риболов. Последното международно споразумение за защита на океаните е подписано преди 40 години през 1982 г. – Конвенцията на ООН по морско право. Тогава беше създадена зона, наречена открито море – международни води, където всички страни имат право да ловят риба, корабите да преминават и да правят изследвания – но само 1,2% от тези води са защитени.
Морският живот, живеещ извън тези защитени зони, е изложен на риск от изменението на климата, прекомерния риболов и корабния трафик. Според последната оценка на световните морски видове, близо 10% са изложени на риск от изчезване, според Международния съюз за опазване на природата /IUCN/.
Тези нови защитени зони, наложени в договора, ще поставят ограничения върху това какво количество риба може да се лови, маршрутите на корабоплаването и проучвателните дейности като дълбоководен добив – когато минералите се вземат от морско дъно на 200 метра или повече под повърхността.
Екологичните групи са загрижени, че минните процеси могат да нарушат местата за развъждане на животни, да създадат шумово замърсяване и да бъдат токсични за морския живот. Международният орган по морското дъно, който контролира лицензирането, каза пред „BBC“, че занапред „всяка бъдеща дейност в дълбокото морско дъно ще бъде предмет на строги екологични разпоредби и надзор, за да се гарантира, че се извършва устойчиво и отговорно“.
Посланикът на ООН за океаните Рена Лий свали чукчето след 2 седмици преговори, които на моменти заплашваха да се провалят. Директорът на екипа на „IUCN Ocean“ Мина Епс смята, че основният проблем е със споделянето на морски генетични ресурси – биологичен материал от растения и животни в океана, който може да има ползи за обществото, като например фармацевтични продукти, промишлени процеси и храни.
В момента по-богатите нации разполагат с ресурси и финансиране за изследване на дълбокия океан, а по-бедните искат гаранции, че всички ползи, които бъдат открити, ще се споделят поравно. Океанският изследовател в Стокхолмския университет д-р Робърт Бласиак каза, че предизвикателството е, че никой не знае колко струват океанските ресурси и следователно как могат да бъдат разделени. Той уточнява:
„Ако си представите голям, широкоекранен телевизор с висока разделителна способност и ако само три или четири от пикселите на този гигантски екран работят, това е нашето познание за дълбокия океан. Така че сме записали около 230 000 вида в океана, но се смята, че има над 2 милиона.“
Лора Мелър, борец за океаните към „Грийнпийс-Северна Европа“, похвали страните за това, че „оставиха настрана различията и изготвиха договор, който ще ни позволи да защитим океаните, да изградим устойчивостта си на изменението на климата и да защитим живота и поминъка на милиарди хора“.
„Това е исторически ден за опазването и знак, че в един разделен свят защитата на природата и хората може да триумфира над геополитиката“, добави тя.
Държавите ще трябва да се срещнат отново, за да приемат предварително споразумение, а след това да свършат още работа преди договорът да може да бъде приложен.
Директорът на екипа за управление на океана на „Pews Trust“ Лиз Каран коментира пред „BBC“: „Ще отнеме известно време, за да влезе в сила. Държавите трябва да го ратифицират /законно да го приемат/, за да влезе в сила. След това има много институционални органи като Научно-техническия комитет, който трябва да бъде създаден.“
