Икономистът Георги Ангелов публикува анализ в своя профил в социалната мрежа Facebook. В него той коментира данните, които публикува Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Според него те често нямат връзка с пазарната реалност.
Публикуваме анализа на Георги Ангелов без редакторска намеса:
„Не знам дали сте забелязвали, но почти ежедневно се цитират данни за цените на едро от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Странното в тези данни е, че те често нямат особена връзка с пазарната реалност.
Ето, например, днес гледаме в бюлетина на комисията цена на олио на едро от 3.72 лв. Обаче, ние знаем, че международната цена на олиото на едро е около 1 долар на литър. Т.е. международната цена е около два пъти по-ниска от родната цена на едро. Парадокс.
Не само това, но в момента в някои магазини като Т-Маркет олио се продава за 2.79 лв. (вярно, на промоция, но все пак). Цената на дребно е по-ниска от цената на едро, което е също парадокс.
Така че „цените на едро“, публикувани от Комисията по стоковите борси не са особено представителни за пазара в България. По-внимателно с тяхното цитиране и ползване като някакакъв репер.
А иначе, цената на олиото беше изкуствено вдигната миналата пролет със слухове за дефицит на олио и изкуствено създадена паника. Отне твърде много време, за да започне успокояване на пазара на олио и неговата цена да се върне в някакви нормални рамки. Това съвсем заслужено е обект на интерес от антимонополните органи, защото явно има някакви проблеми, които забавят пазарните сигнали. Друг е въпросът, че до момента няма никакъв резултат от тези проверки.
Слуховете за дефицит на олио миналата година бяха охотно разпространявани от руските тролове във Фейсбук, които пробутваха и всякакви други фантасмагории – например, че Европа ще остане без пържени картофи заради липса на олио или че Европа ще загине от студ през зимата и т.н. Това не е просто пропаганда, но и пазарна манипулация – така че регулативните органи трябва да разследват тези организирани групи от тролове и техните ръководители и да им наложат съответните тежки глоби и санкции.
Научен от комунизма, че всяка криза води до дефицит, българинът лесно вярва в слухове за дефицит на някакви хранителни стоки. Това е лошо. Но доброто е, че българинът се лъже само веднъж – веднъж можеш да го излъжеш, че ще има дефицит на олио, но после никога повече няма да ти повярва. Това е полезно, показва, че хората не повтарят същата грешка. Още по-полезно ще бъде ако въобще спрат да вярват на глупотевините на руските тролове.“