В специално интервю за Искра.бг бившият директор на Изпълнителната агенция по горите /ИАГ/ и бивш народен представител Александър Дунчев разкри колко мащабна и всеобхватна е корупционната схема, завладяла България. Той обясни по какви канали върху натискът върху институциите и как се прокарват и защитават определени бизнес интереси на най-високо равнище. Публикуваме интервюто с Александър Дунчев без редакторска намеса:
– Г-н Дунчев, Вие започнахте рубрика „Има ли как и има ли кой?. Каква е целта й?
– Целта е да повдигне въпроси сред обществото, които малко хора досега са повдигнали. Хората са разчитали, че държавата ще им свърши работата. Видяха, че това не става. Хората разчитат, че политиците ще им свършат работата, но и това виждаме, че се сблъсква с един проблем сред българските политици, а той е, че гоненето на власт винаги се поставя пред принципността и гоненето на решения и на ефективни резултати от борбата с мафията и възстановяването на държавността. За да може хората да са малко по-критични към тези, на които вярват, че ще им оправят живота и за да разберат, че в крайна сметка всъщност не някой друг, а самите хора трябва да се хванат в ръце и да си оправят живота, реших, че е хубаво с примери да загатване тези въпроси на хората. Днес също съм пуснал един пост за една битка, която водим за ски зона Банско, за злоупотребите там, за финансовите схеми. Министерството на околната среда и водите миналата година тръгна да търси начин да се разтрогне концесията за ски зоната заради финансовите нарушения. Но ето как политиците, които тръгнаха да го правят в лицето на Тома Белев, бяха и шекартирани и сега в момента нямат карт бланш да продължат тази битка. И се вижда, че всички битки срещу дървената мафия и мафията, която застроява България, ги загубихме много бързо, защото мафията се преокрупни, прегрупира и всички, които водеха тези битки някакси бяха поизхвърлени.
– Г-н Дунчев, казвате ски зона Банско. Вие много често правите публично достояние конкретни фирми, които печелят търгове по начин, по който това не би трябвало да се случва. Къде е проблемът според Вас? Къде е корупцията – на местно ниво или на национално?
– Във всички случаи става дума за една и съща схема – облагодетелстване на конкретни фирми и в дърводобива, и в строителството по Черноморието, и в ски зоните в планините. Облагодетелстване чрез всякакви възможни процедури – от екологични процедури, до липсата на финансов надзор от страна на държавата върху всички тези фирми. Как става това? Всички наши разследвания показват, че това става по един и същ начин навсякъде – независимо от сферата. И той е – от най-високо ниво – отгоре надолу. Няма как и аз го показах наскоро с една връзка между собствениците на ски зона Банско с една от партиите в Народното събрание и с един от големите ТЕЦ-ове. Връзките са политически и те започват от най-високо ниво. Започва се от ръководството на партиите, които партии чрез финансовата подкрепа на определени бизнеси си вкарват депутати в Народното събрание. Тези депутати започват да гонят една основна цел – как да се обслужат тези бизнеси наобратно. Това го виждаме всеки път и навсякъде. И дори да имаме някакъв почтен министър-председател, цялата тази армия от купени депутати започва да извива ръце. Това миналата година го наблюдавахме много добре, защото бяхме вътре, в правителството на Кирил Петков и Асен Василев. Но съм го виждал и в служебното правителство, защото участвах в Изпълнителната агенция по горите /ИАГ/. И перфектно се вижда как депутати, избраните от тях ръководители на институции – министерства, държавни други служби и се стига даже до извиване на ръцете на самите министър-председатели. Даже ако вземем случая с Бойко Борисов и приемем, че той е свръхпочтен, той като има армия от купени депутати, включително в неговата партия, има как и на него да му се извиват ръцете. И той един ден по телевизията си призна, че собственикът на Банско е Цеко Минев, което означава, че той не е бил тотално съгласен с всичко, което се случва, но явно му се извиват и на него ръцете. Ето така бизнеси, когато си купуват депутати, депутатите, когато влязат в Народното събрание, те започват да определят дневния ред на институциите, включително на ниво министър-председател. И когато министър-председателят каже този няма да бъде закачан, тази фирма трябва да бъде защитена, прокуратурата е опънала чадър върху трета фирма или четвърти министър и надолу всички служители знаят вече, че никой не може да си позволи на своя глава да се опита да спре този процес. Аз в Агенцията по горите се опитах да го спра и успях донякъде и знам как става натискът. Ходил съм и в Президентството да ме привикват. Многократно при министъра не привикваха, защото отказвах да обслужвам този корупционен натиск на разни дървени бизнеси и ловни феодали. И който си позволи да се опълчи на този натиск, който идва от най-високо ниво – отгоре надолу, той бива изхвърлен от системата. Така бяха изхвърлени от системата страшно много служители на екоминистерството, които са искали да има ред в околната среда. В горите по същия начин – почти всички читави горски директори, които познавах, бяха изхвърлени от системата, само защото се запъваха. Последният пример е как горе-долу бях изхвърлен и аз от политическата система, защото се запъвах за всичко това. Така че в България все още няма никакъв шанс почтени политици, неподкупни политици и държавници да защитят държавния и обществен интерес, ако обществото не проумее и не осъзнае откъде идват всички проблеми и че те идват при избора на депутати и затова е много важно да се задават правилните въпроси на депутатите, защото от тях зависи да се решат всички тези проблеми, за които говорим.
– Как тогава може да се сложи край на цялата схема, която описвате и която обхваща всички власти – Народно събрание, Изпълнителна власт, Президентство, съдебна власт – чрез обществен натиск или отвътре чрез реформа в самата политическа система?
– Точно така! Точно така! И единствените два шанса всичко това да се оправи е да имаме свръхкритично и свръхбудно гражданско общество, от което сме видимо страшно далеч и тук имаме още в какво да се развиваме и да инвестираме в този процес. И другото, което беше по-близко, но виждаме, че и то се отдалечава като опция, е да се реформират политическите партии, така че те да са много по-отворени към критика, да са много по-прозрачни. Ако искаме да сменим управлението на държавата и то да е максимално демократично и максимално прозрачно, това първо трябва да го направим в партиите. Този проблем го имахме в началото със „Зелено движение“, с „Да, България“ и виждаме, че в момента го имаме и с „Продължаваме промяната“, тоест партиите, на които разчитаме да ни решат огромния проблем със справянето с мафията, превзела държавата, трябва първо да ги преобразим тях. Затова непрекъснато говоря, че трябва да променим „Промяната“ и да демократизираме „Демократична България“ преди да тръгнем да го правим за цялата държава. Процесите, които текат там, все още не създават предпоставката, че ще могат да решат проблемите на държавно ниво, точно заради всички тези казуси.
– Вие повдигнахте и важния въпрос с незаконните заменки на гори в България. Изчислили сте още през 2019 година, че загубите от тях за страната възлизат на 1 милиард лева. Има ли законова възможност тези заменки да бъдат разтрогнати?
– Този казус е абсолютно и единствено политически в момента. И ще дам пример защо. През 2020 година няколко от фирмите сами предложиха да им се разтрогнат договорите и те са разтрогнати. Има няколко публични гори, които бяха върнати на държавата от т.нар. заменки на гори. Тоест, добри примери има. Единственото, което трябваше да се направи, е максимална публичност и прозрачност от страна на държавата – Министерството на земеделието, което отговаря за целия процес. И аз се опитах леко да ги заобиколя, защото там имаше страхотна съпротива, те обслужват всички тези бизнеси, които стоят зад заменките, и като директор на ИАГ аз започнах зад гърба на министъра да се опитвам да създавам тази прозрачност. Направихме няколко кръгли маси. Водихме обществени дебати откъде идват проблемите със заменките, как са изчислени всички тези разходи. Представих на обществото двама юристи от ИАГ, които ходеха от името на Министерството на земеделието по съдебните дела, за да разкажат как се лъже страхотно с фалшивите пазарни оценки, които съдилищата изискват и приемат в пълно нарушение на всички правила за изготвяне на пазарни оценки. Опитах се чрез тази прозрачност да осветля цялата тази схема, за да може да има обществен и медиен натиск върху съда, така че да не се приемат фалшивите пазарни оценки, с които в момента се узаконяват заменките. Когато отидох в Народното събрание, там се опитах да продължа този процес чрез парламентарния контрол. Но тогава ме засипаха всички останали проблеми. Липсата на тотална подкрепа от партията за всички горски реформи и аз просто сам и с колежката Зорница Стратиева от „Зелено движение“ клекнахме, защото нямахме повече сили да водим битка на всички фронтове и аз започнах да водя битка само на няколко фронта – дърводобива, където спасихме 100 милиона лева миналата година, кадруването в горите и дотам ми бяха силите. А за заменките след няколко парламентарни въпроса, ми свършиха силите и нямах вече сили да се боря.
– Със законодателна промяна може ли да бъде решен този въпрос?
– По принцип може и със законодателна промяна, ако се изиска всички пазарни оценки да бъдат публични, което го предложихме в Закона за горите миналата година, да се осветли всичко, което се случва в съдебна зала с тези фалшиви пазарни оценки, като се осветлят и те и като се даде възможност на фирмите още по-лесно да разтрогват договорите за заменки. Така фирмите, които са участвали, добросъвестните, по-лесно да си възстановят пари или някакви разходи, които са натрупали. Така че и това бяхме предложили. Въпросът е, че видимо няма тотално отникъде никакъв политически интерес това да се случи и затова казвам, че единственият шанс е пак да се върнем на гражданската война и да образоваме хората как да си гонят интереса. Тази гражданска война я водеха природозащитните организации. Явно ще трябва да продължат да я водят. То всичко се случваше и ще трябва да извадим този опит от чекмеджето – благодарение на Европейската комисия. Тоест, ние ще трябва да продължим тази битка с помощта на Европейската комисия. Две години се заблуждавахме, че ще се справим със собствените сили – граждански и политически. Видимо това няма да стане и ще трябва отново да работим с Европейската комисия и евродепутатите, които ни помагаха години наред с парламентарни въпроси в Европейския парламент и с комисии, и с проверки в България. Това беше начинът да спасим българската природа и явно ще трябва да продължим по този начин.
– Кои са нещата, които в спешен порядък трябва да бъдат направени в зелената политика в България?
– Най-спешното, което има нуждата държавата не само в зелената политика, а във всички политики е да се създадат условия за избор на почтени хора в управлението на държавата. Не е нужно да са най-най-най-големите професионалисти. В момента батакът в държавата е толкова голям, че е достатъчно да създадем условия институциите да се управляват от почтени и неподкупни, възможно най-добрите морални хора, без да е необходим кой знае какъв опит. Аз съм виждал, че този хора ще могат да се справят и да извадят държавата от блатото ма мафията. Това е най-важната задача. Като започнем не от самата държава, а от самите партии. Ние виждаме, че нямаме такъв изчистен процес в самите партии, а как хората разчитат да го имаме за държавата. Така че пак се връщаме в началото, че ако искаме държавата да избира почтени кадри, за да могат да решат всички тези проблеми, първо ние трябва да го направим за партиите. А виждаме, че в момента партиите изхвърлят голяма част от почтените си кадри.
Александър Дунчев обича да се прави на жертва, каквато не е! Този човек е част от статуквото – в случая част от „зелената“ мафия, която държи България в зависимости!