Китай започна военни учения в отговор на дългоочакваната среща между президента на Тайван Цай Инг-вен и председателя на Камарата на представителите на САЩ Кевин Маккарти, предава „BBC“.
Те се срещнаха в Калифорния в сряда, седмица след като президентът Цай беше отличен в Ню Йорк с награда за лидерство. Цай приветства тяхното „силно и уникално партньорство“, а Маккарти каза, че продажбите на оръжия за Тайван трябва да продължат. Пекин на свой ред обеща „решителен отговор“ и изпрати военни кораби във водите около самоуправляващия се остров.
Тайван, изглежда, е хванат в средата на опасен любовен триъгълник. Моментът на посещението на Цай едва ли е съвпадение. В САЩ има дълбока и нарастваща враждебност към Китай. И това води до все по-открити демонстрации на подкрепа за Тайван, като демократи и републиканци се състезават да надделеят помежду си.
Това е голяма причина, поради която бившият председател на Камарата на представителите Нанси Пелоси беше толкова запалена да кацне в Тайпе миналото лято, въпреки факта, че това предизвика яростна реакция от Китай. Самоуправляващият се остров, за който Пекин твърди, че е част от територията му, е може би най-голямата възпламенителна точка между САЩ и Китай.
„Аз лично бях много против посещението на Пелоси“, признава професор Уилям Стантън, бивш директор на Американския институт в Тайван. Той допълва:
„Посещението на високопоставен политик от САЩ на острова означаваше просто да мушкате Китай без много награда. И последствията бяха доста страшни.“
Китайски ракети прелетяха над острова, докато Пекин отправяше смразяващи кръвта заплахи. В столиците в региона правителствата започнаха да говорят сериозно за графика за китайска инвазия в Тайван. Въпреки това, веднага щом беше избран за председател на Камарата този януари, републиканецът Маккарти обяви намерението си да последва примера на Нанси Пелоси. Президентът Цай обае реши, че това не е добра идея, изтъква проф. Стантън. Той изрази следното мнение:
„Мисля, че беше съвсем ясно, че Кевин Маккарти иска да премахне Пелоси. Но Цай Инг-уен каза: „Не, благодаря, какво ще кажете вместо това да пием чай заедно в Калифорния“.
Президентът Цай може все още да не иска още едно спорно посещение на американски лидер в Тайван – но тя също трябва да покаже на Китай, че няма да успее да прекъсне контакта между демократично избраното правителство в Тайпе и неговия най-мощен съюзник във Вашингтон.
И така, срещата в Калифорния. Маккарти далеч не я омаловажава, наричайки срещата „двупартийна“, въпреки предупреждението на Китай, че САЩ си играят с огъня по въпроса за Тайван. След това Белият дом заяви, че няма нужда Пекин да реагира прекалено бурно на срещата.
Тази така наречена „транзитна дипломация“ е от решаващо значение за Тайван, смята Уен-Ти Сунг, политолог от Австралийския национален университет.
През годините Китай успешно прехвърли много от официалните съюзници на Тайван, намалявайки броя на правителствата, които признават Тайпе, до само 13. Сунг е категоричен:
„Тези международни посещения отговарят на нуждите на тайванското общество от международно признание. Когато липсва международно признание, тези други прокси индикатори за международна подкрепа са важни за тайванците.“
Междувременно Комунистическата партия на Китай предприе своя собствена офанзива, като покани предшественика на президента Цай, Ма Инджоу, да обиколи континента. Ма отиде на безпрецедентна обиколка на пет града, уж за да отдаде почит на своите предци. Той наистина е посетил гробовете им в централен Китай. Но пътуването е и политическо. Всъщност това е първият път, когато бивш президент на Тайван е поканен в Китайската народна република от основаването ѝ през 1949 г. Сунг коментира:
„Пекин се опитва да смекчи тона спрямо Тайван… спечелвайки повече сърца и умове и също така избягвайки прилив на тайвански национализъм по време на президентската кампания през 2024 г.“
Посещението на Ма, добавя той, осигури необходимото „политическо прикритие“ за това. Когато кацна в Нанкин миналата седмица, Ма направи поразително политическа реч:
„Хората от двете страни на Тайванския проток са китайци. Всичките са потомци на Ян и Жълтите императори.“
„Пекин се държи любезно с Ма Инджоу, защото той представлява капитулация“, смята проф. Стантън.
„Той казва „ние всички сме китайци“. Това е нещо, за което той и китайците са съгласни, но не е нещо, за което тайванците са съгласни.“
Рискът в стратегията на Ма е, че повече от 60% от жителите на Тайван, според проучвания, се описват като тайванци, а не като китайци. Но също така може да има и награда, която чака навреме. Проучванията показват, че повече от половината от Тайван смятат, че войната с Китай вече е много вероятна. А целта на Ма е да убеди тайванските гласоподаватели, че само неговата партия – Гоминданг (КМТ) – може да избегне тази война, коментира Сунг и обясни:
„Става дума за циментиране на неговото наследство като мост между двете страни на Тайванския пролив. А на вътрешнополитическо ниво Тайван започва своята президентска кампания. Аргументът на KMT е, че можем да донесем мир с Китай.“
Но слонът в стаята е влошаващите се отношения между двамата ухажори на Тайван – Вашингтон и Пекин. Тези отношения са по-лоши днес, отколкото когато и да било, откакто САЩ и Китай официално се признаха взаимно през 1979 г., смята Бони Глейзър, ръководител на програмата за Азия в Германския фонд Маршал на Съединените щати. По думите му:
„Пекин не приема обаждания от президента Байдън или Пентагона. Конгресът обяви Китай за екзистенциална заплаха.“
В продължение на десетилетия Вашингтон поддържа доста деликатно статукво, признавайки, че ако не подкрепи позицията на Пекин, значи има само едно китайско правителство – това на континента. Американската страна поддържа официални връзки с това правителство, а не с Тайван, от 1979 г. насам. Но също така остава твърд съюзник на Тайпе, гарантирайки, че ще помогне на острова да се защити.
Но страхът е, че Китай сега вярва, че САЩ са решени да променят статуквото, което помогна за поддържането на мира в Тайванския проток през последните 40 години.
„Президентът Байдън каза на Си Дзинпин, че не използва Тайван като оръжие, че не подкрепя отделянето на Тайван от Китай“, заяви Глейзър и допълни:
„Но е малко вероятно подобни уверения да са от голяма полза след спорни държавни посещения или официални срещи с лидерите на Тайван.“
Така че докато Ма обикаля Китай и Цай пие чай в Калифорния, това, от което се нуждае и Тайван, е Си да си вдига телефона.
