Димитър Живков е български актьор, носител на наградата „Аскеер“ 2013 за авторския си моноспектакъл „Живак“, който вече 10 години се играе на сцена и достигна 250 представления. Роден е във Враца. През 2007 г. завършва НАТФИЗ „Кръстю Сарафов” в класа на проф. Атанас Атанасов. Освен с театър, Димитър се занимава и с кино, телевизия, дублира филми, а отскоро премина и в света на литературата, като издаде „Живак. Романът“. Но сякаш театърът си остава неговата стихия.
Предстои да видим Димитър Живков в ролята на Валентин, от „Двамата веронци“ на Уилям Шекспир – продукция на Драматичен театър Търговище, съобщиха от културната институция.
– Това е първият Ви проект в Драматичен театър Търговище, но вече сте работил съвместно с режисьора Надя Асенова. Как тя Ви мотивира да се включите?
– Надя Асенова е от режисьорите, които винаги са отлично подготвени, но творят заедно с артистите си. За мен това е важно и търсено в работата.
– Добавяте ли свои идеи, правите ли някакви импровизации, или по-скоро се придържате към режисьорските насоки стриктно?
– Вярвам, че изкуството ни се създава в процес на единство на всички участници. Когато имаш подготвен режисьор, като Надя Асенова, е лесно, защото е тя достатъчно отворена да приема нови идеи и да търси наравно с актьорите. В такъв процес свободата е много важна и полезна, и се работи с удоволствие.
– Защо Шекспир?
– Защото Шекспир е сред великите и вечни автори. Актуален като теми и възможности за интерпретация.
– Има ли нещо универсално и съвременно в пиесата „Двамата веронци“, което я прави разбираема за публиката?
– Връзката между приятелството, любовта и непостоянството на чувствата е универсална за всяко човешко същество и днес присъства с огромна сила, заради времето, в което живеем.
– С какво е различен прочитът на Надя Асенова?
– Всяка постановка е различна и уникална сама по себе си. На мен ми е любопитен интересът й към темата за приятелството и изменчивостта на морала при човека.
– Казахте, че „Двамата веронци“ е пиеса за любовта и приятелството. Могат ли те да съществуват съвместно?
– Биха могли и е добре да съществуват наравно, но е задължително всички да са абсолютно откровени. А точно тук често нещата излизат от коловоза.
– А кое според Вас е по-важно – любовта или приятелството?
– Не бих могъл да ги степенувам. Но вярвам, че нищо не може да е силно и истинско, ако няма любов.
– Публиката ще Ви види в ролята на един от двамата млади веронски благородници. Какво е предизвикателството на тази роля?
– В „Двамата веронци“ влизам в ролята на Валентин, благородник от Верона.
Ролята ми е интересна с динамиката и обратите, които предлага.
– Освен актьор, Вие сте и режисьор, а вече и автор на книга. Какво Ви накара да се обърнете към писането?
– Провокира ме процесът на развитие и укрепване на персонажите и сюжетите в пиесата „ЖИВАК“. 10 години играем спектакъла и персонажите вътре се утвърдиха като колоритни и достатъчно важни, че биха могли да са обект на собствена история. Трансформацията на пиесата в роман бе някак естествена крачка в грижата към материала и любопитно пътешествие в историята на главния персонаж.
– Какво е за Вас театърът?
– Възможност да изследвам човешките страсти и възможности. Място, в което се укривам от хаоса на живота ни.
– Какви са бъдещите Ви проекти?
– Надявам се „Двамата веронци“ да се получи достатъчно силно и вълнуващо представление, с което да зарадваме колкото се може повече публиката ни.
