Норвежкият стартъп „Freyr“ неотдавна обяви плановете си да създаде фабрика за батерии за захранване на електрически превозни средства и съоръжение за съхранение на чиста енергия в отдалечен град близо до Полярния кръг. Освен това компанията възнамерява също да инвестира и в предградие на щата Атланта, САЩ. „Freyr“ ще предприеме тази стъпка, тъй като новият американски закон в областта на чистата енергия предлага щедри данъчни облекчения – до 40% от разходите, което е „огромен стимул“ за производство в Америка, твърди главният изпълнителен директор Том Ейнар Йенсен пред „Associated Press“.
В цяла Европа компаниите, които се стремят да инвестират в бума на зелената енергия, произвеждаща широка гама от продукти – от слънчеви панели до вятърни мелници и батерии за електрически превозни средства, планират да се възползват от тези отстъпки, тъй като по изчисления това възлиза на 375 млрд. долара печалба за възобновяемите индустрии, предвидени в американския Закон за намаляване на инфлацията. Това е много по-изгодно спрямо еквивалента, който лидерите на Европейския съюз се опитват да формулират от месеци насам. Въпросният закон има за цел да постави началото на прехода на САЩ от изкопаеми горива към чиста енергия чрез данъчни облекчения и отстъпки, които ще насърчат сериозно развитието на чистите технологии, произведени в Северна Америка.
Този ход изненада ЕС, когато влезе в сила през август, тъй като САЩ се оказа в позиция, я която е напът да задмине 27-членния блок в глобалния стремеж за намаляване на въглеродните емисии. Лидерите на ЕС изразиха недоволство заради новите американски разпоредби, които облагодетелстват северноамериканските продукти, заплашвайки да доведат до отлив в зелените инвестиции в Европа и да предизвикат надпревара за субсидии.
В отговор на това изпълнителната власт на ЕС обяви планове, целящи поне 40% от чистите технологии да се произвеждат в Европа до 2030 г., както и да се ограничи до 65% количеството стратегически суровини, внасяни от всяка една трета страна – обикновено Китай. Наред с това, блокът започна преговори с президента Джо Байдън за предоставяне на данъчни облекчения в САЩ за минерали от Европа, които се използват за производство на батерии за електрически превозни средства.
Ръководителите на компании в този бранш, които се стремят към изгодни печалби, приветстват простия начин, по който функционира американската програма. Някои от тях се оплакват, че планът на ЕС е недостатъчен, объркващ и бюрократичен, което излага Европа на риск от изоставане в прехода към зелена енергия, особено когато автомобилната индустрия все повече преминава към производство на електрически превозни средства.
Понастоящем ЕС строго контролира държавната финансова помощ за компаниите, тъй като се стреми да избегне нарушаването на конкуренцията на единния пазар на блока, където някои страни като Германия и Франция са много по-развити и по-богати от други. За да се конкурира успешно със САЩ обаче ЕС взе решение да облекчи тези ограничения за чистите производства, като по този начин Брюксел коренно промени дългогодишния си възглед, че правителството трябва да се отнася изключително строго към свободните пазари.
Европейските бизнес лидери твърдят, че стимулите от страна на САЩ могат да променят драстично световните начини за производство на чисти технологии.
„Ние произвеждаме автомобили в САЩ, но понякога двигателят или други части идват от Европа. Този подход е поставен под въпрос, защото изисква производството да се осъществява в САЩ,“, заяви Луиза Сантос, заместник-генерален директор на „BusinessEurope“, базирана в Брюксел лобистка група.
Миналия месец южнокорейският технологичен гигант „LG“ също разкри плановете си за изграждане на комплекс за производство на батерии на стойност 5,5 млрд. долара в Аризона, който определи като „най-голямата единична инвестиция“ за самостоятелно предприятие за производство на батерии в Северна Америка. Планирано е фабриката да започне да произвежда батерии за електрически автомобили до 2025 г., а батерии за системи за съхранение на енергия – година по-късно.
От своя страна „Freyr“ е в процес на разширяване на своята първа гигафабрика за батерии, която се изгражда в Мо и Рана в Северна Норвегия, както и втората такава в окръг Коуета, Джорджия, всяка от които струва 1,7 млрд. долара. Според ръководството сега компанията се опитва да открие най-добрия начин за ускоряване на този процес, тъй като клиентите желаят да закупуват батерии местно производство.
